...

През септември 2023 година изложбата за живота и делото на Снежана Янева беше посрещната в Карловското село Столетово с много топлота от обществеността в селото и от читателите на библиотеката. за което говорят и изпратените ни снимки. През годините Снежана Янева беше не само обичан ръководител на ББИА, но и приятел на читалищната библиотека. Спомените за нея са живи и ярки и те бяха споделени от хора, които са я познавали лично и от хора, които бяха благодарни и развълнувани да се запознаят с делото и чрез изложбата. Благодарим сърдечно на г-н Мирослв Колев, Кмет на с. Столетово и Председател на Настоятелството на читалище „ Христо Ботев“ – 1928 г.“ и на всички сътрудници на читалището и библиотеката за чудесната организация и за искреното отношение на признателност към приноса на Снежана Янева за развитието на читалищните библиотеки в България.

от доц. д-р Калина Иванова

Директор на Регионална библиотека „П. Р. Славейков” във Велико Търново, България

Под мотото „Традиции, иновации, лидерство с ум и сърце”, в нашата 100-годишна Регионална библиотека в древната столица на България град Велико Търново, бяха организирани кръгла маса и изложба, посветени на Снежана (Снежа) Янева и делото на живота и. Изминаха почти 4 години, откакто преждевременната кончина на Снежа прекъсна нейната вдъхновена доброволческа работа като двигател на модернизацията и демократизацията на българските библиотеки през последните три десетилетия, като Председател на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) и Председател на Фондация „Глобални библиотеки – България“. Но нейният принос, идеи, оптимизъм и отдаденост на демократичната трансформация библиотеките продължават да влияят върху развитието на българските библиотеки и библиотекари от всички поколения. Научените уроци и опит се използват, докато преминаваме от пандемията към предизвикателствата за библиотеките след пандемията. 

Кръглата маса включваше библиотекари и учени, които я познават от 80-те години, когато Снежа настояваше за компютъризация и дигитализация в библиотеката на най-стария ни университет и колеги, които през 90-те години и през 21-ви век бяха насърчени и подкрепени от нея да изучат най-добрите практики в света и след това успешно да ги прилагат в големи и малки библиотеки с различни традиции и сфера на дейност. Сега те са на ръководни позиции. Великотърновската библиотека и по-малките библиотеки в нашия регион са добри примери. 

Нашите дискусии показаха, че Снежана Янева е постигнала забележителни успехи във времена с много предизвикателства, защото фокусът на нейната работа бяха развиващите се нужди на хората от всички възрасти, които използват библиотеките и способността на библиотекарите да посрещат тези нужди при високи стандарти и със съвременни инструменти. Известна и с „голямото си сърце“, тя искрено се интересуваше и топло общуваше на професионално и лично ниво, а хората отвръщаха с доверие и уважение. Мнението на всеки един беше добре дошло и имаше значение, решенията и действията бяха плод на открити дискусии, всички български библиотеки и всеки библиотекар бяха важни за нея, тя включваше и накрая обединяваше всички в намирането на най-добрите възможни решения. Тя също убеди международни и национални културни, политически, законодателни и административни лидери да станат посланици и да осигурят подкрепа на нашите библиотеки. Библиотекарите в над 1000 български библиотеки помнят не само блестящия и ум, но и нейната усмивка и човешка топлота. 

В Европа Снежана Янева е известна най-вече с международната си дейност, която не е предмет на тази статия. По-малко известна е нейната важна и много успешна доброволческа дейност за библиотеките у нас, която достига и до най-малките села и градове. Причината е нейната скромност и личен стил да не търси светлината на прожекторите, а да помага на другите да блеснат на регионални, национални или международни събития и да получават награди. Нашата кръгла маса заключи, че делото на живота на Снежана Янева продължава да бъде актуално и вдъхновяващо, защото чрез открита дискусия тя помогна да се намери правилният баланс между традиции и иновации и с висок професионализъм и сърце подкрепи общността на библиотекарите да осъществи предизвикателни трансформации към дигитализация и демократизация. 

Изложбата за приноса на Снежа беше приета с интерес и се превърна в „пътуваща изложба“, поканена от библиотеки, университети и училища. 

Нейните каузи през целия й живот я правят забележителен български гражданин и европеец, познат на света със своите постижения. 

В няколко страници е невъзможно да се дадат подробности дори за малка част от огромния труд на Снежана Янева, но бих искала Вашите читатели да намерят мненията на другите с техните собствени думи, публикувани от списание ББИА Онлайн през 2020 г., 2021 г. и 2022г.

Ваня Грашкина, председател на ББИА преди Снежана Янева

„Снежето работи за библиотечната общност не от времето, от което беше председател, не от 2012 година. Снежето работи от 1990 г. На обществени начала, доброволно. Това, с което ще я запомним ние, библиотечната общност, това е нейният извор на идеи“

..................

Това нейно качество да не изпъква, да не бъде начело, да не изтъква своя принос, беше изключително за нашето съвремие. Изключително инициативна, наред с идеите тя притежаваше и голям оптимизъм, тя не се примири със статуквото дори в най-тежките кризисни години за библиотеките.“ 

Д-р Емилия Милкова, председател на ББИА след Снежана Янева

„За нея нямаше големи и малки библиотеки. Всяка една библиотека за нея бе свещено място; всяка една библиотека за нея е като стая от нейния дом – тя се грижеше за нея. Всеки един колега в страната имаше нейния телефон и можеше да й звънне по всяко време и да й каже: „Снеже, нямаме парно, какво да правим?“ или „Снеже, не сме купували книги“. Тя беше човекът, който не отказваше помощ на никого“

Анелия Иванова, директор на Регионална библиотека Монтана

„Снежана за мен е легенда в живота на българските библиотеки! Тя създаде една ера, един период, в който се събра много енергия, много успехи и тотално промени визията за нас и обществото“

Петко Каневски, директор на Градска библиотека Димитровград до 2020 г.

„Снежана Янева беше и остава Апостол на библотеките в България“

Светла Божилова, библиотекар в с. Труд

„Тя ми даде увереност,  даде ми сили да продължа още по-отговорно и оптимистично да работя  за младото поколение, за подрастващите, за възрастните, за цялата общност в село Труд.“

Мариета Георгиева, библиотекар в Университетска библиотека „Св. Кл. Охридски“

„Подкрепящ колегите си във всякакви ситуации, роден дипломат, човек визионер, с мисия, която ние ще трябва да продължим“.

Доц. д-р Никола Казански, библиотекар в БАН

„Времето на демокрацията даде все пак някаква възможност на такива естествени лидери като Снежана да заемат подобаващото им се място в обществото. Това беше голям шанс, както за библиотекарите, така и за библиотечната система като цяло.“

……

“Качествата на Снежана Янева като ренесансова личност изпъкнаха особено като Председател на Българската библиотечна и информационна асоциация “

Доц. д-р Марина Енчева, преподавател в УниБИТ, член на УС на ЕБЛИДА

„Загубата на госпожа Янева беше тежък удар за библиотекарите в България. Името и делата й ще се помнят дълго от нас, нейните колеги и ще служат за пример и вдъхновение за нови ползотворни дела за библиотеките в нашата страна.“

Емил Радев, евродепутат, посланик на библиотеките в ЕП

„...една изключителна личност, която със своята последователна и обществено ангажирана дейност се утвърди като двигател на съвременното развитие на библиотеките в България“

Мария Габриел, доскорошен комисар в Европейската комисия, сега зам.председател на Министерския съвет и Министър на външните работи на България

„Благодарна съм, че имах възможността да работим заедно и вярвам, че нейната сила и дух ще продължат да бъдат пътеводител за отстояването на библиотеките като наше безценно богатство“

По случай Националната библиотечна седмица, Деня на библиотекаря и на 24 май – Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, в родния дом на Снежана Янева в Димитровград дойдоха граждани и библиотекари от града и страната, участници в честването на 70-годишнината на градската библиотека в Димитровград и на светлите книжовни празници през месец май. 

В голямата градина на дома изпълнена с уханието на рози и пролетни цветя ги посрещна сребристият бор засаден в памет на Снежана и жълтата магнолия, любимото и цъфтящо дърво.

Благодарим от сърце на всички, които с посещенията си изразиха искрени чувства на почит към личността и делото на Снежана Янева.

доц. д-р Никола Р. Казански

Централна библиотека на БАН

„Снежана Янева е национално съкровище на България”

Джон Рос Байърли, посланик на САЩ в България

Българите често се мятат между две крайности – униние от превратностите на съдбата на една малка нация и гордост от титаните на националния дух като отците Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, дякон Васил Левски, Христо Ботев и много други будители. Но след националните катастрофи и тоталитаризма през миналия век настъпва поредното разочарование в постигането на националните идеали. 

Често казват, че вече не могат да се появят такива апостоли като през Българското Възраждане (наречено „чудото на XIX век”) защото има много обективни и субективни обстоятелство това да не се случи.  Но такива винаги се появяват и то не непременно на такива „ефектни” поприща като бойното поле, политиката или вярата. 

Ще си позволим да припомним за скромните, но неуморни, труженици на библиотечната нива, които биха правили чест и на най-развитите държави.

Общоизвестно е, че библиотеките са най-важният символ за духовното величие на всяка цивилизация. От Александрийската библиотека (хранител на класическата антична цивилизация) и библиотеката на Китайската империя до Папската библиотека в Рим и националните библиотеки на Франция, Англия, САЩ и други държави. Всички те са били изграждани и поддържани от елита на тези общества. 

По-различно е положението в България. Поради известни фатални исторически обстоятелства тук всичко започва от нулата. След падането под византийско владичество и особено след османското иго на практика почти всички писмени паметници са унищожени или изгубени. През този дълъг период от страната са изнесени над 3000 ценни ръкописа, известна част от които (в по-късни преписи) сега се намират в Русия, Украйна, Молдова и Румъния, както и във Ватикана.

През 1856 г. група патриотични свищовски граждани основават Първото българско читалище с библиотека. По-късно идват библиотеката на Българската академия на науките, Народната библиотека и библиотеката на Софийския университет. Но всички те са несравнимо по-малки и бедни в сравнение със своите европейски и световни посестрими. И тогава се появява първият апостол на библиотеките и биоблиографията в България в лицето на габровеца Никола В. Михов (1877-1962), който по-късно съвсем заслужено е избран и за академик. Няма да се спирам върху неговата забележителна дейност, но ще кажа, че това е първото известно име на българин в световното библиотечно-библиографско дело. Неговият ученик, ломчанинът професор Тодор Боров(1901-1993), достойно продължава неговото дело и заедно с своите възпитаници и следовници успява да издигне българските  библиотеки и библиография на европейско и световно равнище. 

Това показва, че появата в наше време на такава видна библиотечна деятелка и будителка като Снежана Янева (1952-2019) не идва случайно... След демократичните промени в България (1990-) страната разполага с едни от най-квалифицираните кадри особено в големите публични и научни библиотеки. Но настъпилият финансов колапс на държавата се отразява изключително отрицателно именно на библиотеките. Все пак Фондация „Отворено общество” влага няколко милиона долара в развитието на българските библиотеки, но те са съвсем недостатъчни за наваксване на технологичното им изоставане. 

Успоредно с това се разгръща пионерската дейност на Американския информационен център, открит в София през 1993. В него главно действащо лице е именно Снежана Янева, която е заела тази престижна длъжност след открит и свободен конкурс. Още от самото начало той става лаборатория за свободен достъп в България до най-модерните информационни технологии като автоматизираната търсеща библиографско-библиотечна система Data-Trek. Тук е първият достъп и до американски информационни бази данни като Periodical Abstract on-disc database (библиографски записи и анотации на статии от над 1 000 периодични издания) и General Periodicals on-disc database (пълнотекстови статии от над 300 списания). Има и първата в страната връзка със световната информационна мрежа Интернет, а чрез нея достъп до други световни бази данни. Особено полезни са курсовете по английски за библиотекари и лекциите на изтъкнати специалисти от САЩ.  След 1999 г. фондация „Отворено общество” внезапно прекратява напълно своята библиотечна програма. Именно тогава се откроява ясно ролята на Снежана Янева като двигател на обновяването на българските библиотеки чрез съчетаване на традициите с водещите световни практики. Нейната концепция е най-доброто от света да достигне чрез модернизирани библиотеки до най-много хора -деца, млади и възрастни във всяко населено място у нас.

Особено значение в това отношение има проектът за библиотечен обмен със САЩ (American-Bulgarian Library Exchange – ABLE) и на-вече изключителният по своите мащаби проект като „Glob@l Libraries – Bulgaria” на Фондацията „Бил и Мелинда Гейтс”, тъй като в САЩ от десетилетия събират най-добрия световен библиотечен опит и го прилагат в съчетание с най-новите съвременни технологии, които бързо достигат до хората.

Истинските измерения на апостолското дело на Снежана Янева стават особено ярки след избора ѝ за Председател на ББИА и Председател на Настоятелството на Фондация „Глобални Библиотеки – България“ Но и преди това тя има огромни заслуги за много други начинания като участието на България в новата Александрийска библиотека и Националната библиотечна седмица. Под нейно пряко ръководство беше осъществено създаването на мрежа от 14 Американски центрове и кътове в обществени библиотеки в цялата страна, за да достигне навсякъде достоверна информация и идеи за дигитализации. Особено насърчава библиотеките да работят с децата и да подпомагат детското четене чрез интерактивната компютърна програма Early Literacy Station (ELS) и роботизирани играчки, които развиват ранни дигитални умения. Тя самата чете от 4-годишна възраст.

Благодарение на нейните усилия ББИА повишава своя авторитет в международен план и създава трайни контакти с ALA (American Library Association), асоциацията LIBER (Ligue des Bibliothèques Européennes de Recherche – Association of European Research Libraries), Националната комисия за ЮНЕСКО и много други. По нейна инициатива София става домакин на заседанието на Управителния Съвет на EBLIDA (European Bureau of Library, Information and Documentation Associations) през февруари 2018 г. На него е приета Софийската декларация за авторските права в единния дигитален пазар на Европейския съюз, съвместно от УС на ЕБЛИДА и УС на ББИА.

Цялостната дейност на Снежана Янева през периода на демократичните промени в България е от изключително значение за развитието на библиотеките в страната. Всички нейни успешни усилия бяха в полза на българската култура без да поиска или получи нещо за себе си в замяна. Нещо повече, тя проправяше път за другите си колеги, грижеше се те да бъдат своевременно признати и заслужено възнаградени.

Не мога да не се спра и на личностните аспекти на нейното дело. Подобно на академик Никола Михов и на Маргарита Димчевска (1892-1983, почетен гост на Конгресната библиотека в 1930), Снежана Янева загърбва всички примамливи възможности за професионално издигане и материално замогване в чужбина и посвещава усилията си на патриотичните идеали на българската книжовнст и култура. 

Каквото и да се каже за приноса на Снежана Янева, за развитието и напредъка на библиотеките в България през последните 30 години, то винаги ще бъде малко и най-вече непълно. Тя беше библиотекар с мисия, която изпълни в голяма степен, въпреки че можеше да направи още твърде много...

Пътуващата изложба „Традиции, иновации, лидерство с ум и сърце”, разказва делото на Снежана Янева и за значението му за българската книжовност и култура. Тя е създадена по инициатива на Регионална народна библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново. На 15 големи пана се  проследява хронологично живота и дейността на един вдъхновен лидер, работещ на обществени начала, който обединява цялата българска библиотечна общност с цел да демократизира и модернизира библиотеките, съчетавайки традициите с най-добрите световни практики. Изложбата беше представена в Университета по библиотекознание и информационни технологии от 15 до 19 май 2023 г. Според проф. Александра Куманова, ръководител на Студентското научно общество в УниБИТ: „Изложбата в памет на Снежана Янева предизвика огромен интерес. Гостите бяха над 300“. Преди това Изложбата е гостувала в Добрич, а по-късно ще бъде показана в Стара Загора, Пловдив, Ловеч, София и другаде в страната. Тя е една от многобройните инициативи, свързани с Мемориалния фонд „Снежана Янева“, който събира спомени и архив за нейното дело.

Всички ние имаме голям дълг към нея и трябва винаги да си я спомняме с признателност и преклонение.

Нека всички бъдем почитатели и последователи на будителското дело на Снежана Янева – този Апостол на библиотеките, книжовността, културата и духовната светлина!

Изложбата е изработена от Регионалната народна библиотеката във Велико Търново, която отбелязва 100 годишнината си на книжовен център в културната и духовна столица на България.

Тя бе показана най-напред в град Добрич в израз на признателност за ролята на РБ „ Дора Габе“, на д-р Елена Коева-Юрченко, съратник на Снежана Янева и на многобройните колеги библиотекари в града и региона, допринесли за модернизацията на библиотеките. Експозицията бе открита на 3 май в Библиотечно-информационния комплекс на Висшето училище по мениджмент, в присъствието на библиотекари от всички поколения и на студенти. Към нея проявиха интерес и бежанци от Украйна, които изучават български език и българското книжовно дело. Две пана, разказващи за традициите и иновациите на РБ „Дора Габе“ допълниха изложбата с постиженията на библиотечното дело в региона.  Директорът на РБ „Дора Габе“ Теодора Денкова разказа че делото на Снежана Янева вдъхновява работата на библиотеката и днес. С вълнуващи думи и спомени към присъстващите се обърна и д-р Елена Коева Юрченко, Директор на Библиотечно-информационния комплекс на ВУМ. Тя подчерта как добри идеи са били подкрепени от цялата гилдия и бързо са били претвопретворени в реални дела, които и до сега определят иновацията в библиотеките. 

Вместо слова от откриването на изложбата получихме снимки, които са не по-малко красноречиви от думите и които споделяме тук.