Image

Биография

Снежана Янева

(1952 - 2019)

Вдъхновител, инициатор и поддръжник на библиотечното дело в страната, безвъзмездно работила за създаването и развитието на Българската библиотечна асоциация и Фондация „Глобални библиотеки в България“, преди това Проект„Глобални Библиотеки“, уважаван директор на Информационния център в Посолството на САЩ в България, посветила целия си живот на каузата на библиотеките и обществената им роля.

На 26 декември 2019 г. внезапно и неочаквано се разделихме с един от лидерите в библиотечно­ информационната сфера в нашата страна – Снежана Янева, дългогодишен председател на Българската библиотечно ­информационна асоциация. Нейната ненавременна смърт прекъсна огромната ѝ дейност не само като умел и вдъхновяващ ръководител на асоциацията, работещ изцяло на обществени на­чала, но и като ерудиран и ефективен Председател на Фондация „Глобални библиотеки – България“ и като дългогодишен и уважаван Директор на Инфор­мационния център в Посолството на САЩ в Бълга­рия.

Повече от 30 години г­-жа Янева беше радетел за модернизацията на библиотеките и развитие на библиотечното дело като опора на демократичните промени в България. Тя работеше неуморно, отда­вайки цялото си свободно време за осъществяване на тази родолюбива мисия. Както и други светли личности в българската история и култура, тя по­ стави безвъзмездно в полза на българския народ своите широки познания, лидерските си способно­сти, прозорливостта си за новостите и умението си ясно да вижда в настоящето и бъдещето ролята на библиотеките в живота на всеки българин – от де­цата до най-­възрастните.

Снежана Янева е родена през 1952 г. на 8 март, Международния ден на жената. Израснала е в Ди­митровград в задружното семейство на интелек­туалци, добри и грижовни родители, хора с висок морал и етика, в които възпитават и децата си. Баща ѝ е известен адвокат и общественик, майка ѝ е дъл­гогодишен служител в съда. Снежана расте сред книгите на голямата лична библиотека на семей­ството и започва да чете на 4­годишна възраст. Така любовта към книгите и знанието я формират още в детските години като човек отворен към света и хората. Възпитана в семейството в най-­добрите български традиции на книжовност и родолюбие, тя продължава тези традиции, работейки цял живот всеотдайно за развитието и авторитета на българ­ската култура у нас и по света.

Отлична ученичка в началното училище и про­гимназията в родния си град, тя завършва с отли­чие гимназията с преподаване на английски език в Пловдив през 1971 г. Съучениците ѝ я помнят като душата на компанията, духовита, весела и пълна с енергия, любознателна, борбена, пряма и доброже­лателна.

От 1971 до 1975 г. е студентка в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва успешно две специалности – Английски език и ли­тература и Библиография и библиотекознание. Вто­рата специалност определя професионалния ѝ път.

Започва работа в отдел „Периодика“ на Уни­верситетската библиотека в края на 70-­те години, където участва във въвеждането и прилагането на информационните технологии в библиотечното дело. От 1984 г. е началник на отдела.

Падането на Берлинската стена отваря за нея врата към света. Снежана е в Берлин и свидетел на това събитие с огромно значение за милиони хора. След 1989 г. тя печели редица конкурси за специа­лизации в чужбина, учи се от най­-добрите в профе­сията и бързо израства като ерудиран специалист, познаващ библиотечните практики в САЩ и в ре­дица европейски страни.

През 1992 г. с конкурс започва работа в Посол­ството на САЩ в София и скоро става директор на Информационния център. В продължение на близо 27 години работи успешно за развитие на нов тип отношения на взаимно опознаване, разбирателство и уважение между българския и американския на­ род и гражданското общество в двете страни. Мно­гобройните награди и отличия на Посолството на САЩ в България и Държавния департамент, на не­ правителствени и други институции и организации в САЩ и в България свидетелстват за нейния висок професионализъм и принос в това трудно дело.

Целият трудов път на Снежето, както всички я наричахме, беше посветен на библиотеките и биб­лиотечното дело. Тя беше отдадена на идеята да работи за развитието на нашите библиотеки и за трансформирането им в съвременни центрове за знание, учене през целия живот, информация и кул­тура. Познавайки в детайли американската и меж­дународната библиотечна практика, нейно дълбоко убеждение беше, че трябва да се започне от мотивацията и промяната в начина на мислене на колегите, с непрекъснатото повишаване на квалификацията и овладяването на съвременните технологии.

С нейно съдействие над 40 български библио­течни специалисти посетиха американски библио­теки, участваха в обмяна на опит и в годишните конференции на Американската библиотечна асо­циация (ALA). Именно тези хора станаха основ­ния двигател на промените и преобразяването на нашите библиотеки по време на прехода. Под ней­но ръководство беше осъществено създаването на мрежа от 14 Американски центрове и кътове в об­ществени библиотеки в цялата страна.

Неин принос e ползотворното професионал­но сътрудничество с Американската библиотечна асоциация, в резултат на което бяха реализирани множество съвместни проекти, сред които Sister Libraries, ABLE, Националните библиотечни сед­мици. Благодарение на нейните усилия в България гостуваха президентите на ИФЛА Роберта Стивънс и Дона Шийдър, директорът на ALA Кийт Фийлдс.

Тя беше в основата на близките контакти с Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ и поканата ней­ ни представители да посетят страната ни, след кое­ то последва и изпълнението на проекта „Глоб@лни библиотеки – България“. Още в края на далечната 2004 г. Керъл Ериксон – старши програмен екс­перт във Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ посети България по нейна покана и представи програмата „Глобални библиотеки“ пред Секцията на библио­текарите, специализирали в САЩ. През 2006 г. Марта Чо, директор на програмата „Глобални библиотеки” във Фондация „Бил и Мелинда Гейтс” за­ едно със Сири Осуалд от екипа на фондацията и Джонатан Фейзър – независим експерт­-консултант, провеждат срещи с представители на регионални, читалищни библиотеки и УС на ББИА, на които се обсъждат възможностите за реализирането на гло­балната инициатива и в България. Чрез този най-мащабен проект през последните 30 години наши­ те обществени библиотеки промениха съществено своя облик и се превърнаха в центрове за равноп­равен достъп до информация за всички граждани. Снежана Янева участва в органите на управление на създадената през 2013 г. Фондация „Глобални библиотеки – България“. От 2016 г. на ротационен принцип тя беше председател на Настоятелството на фондацията.

Нейният принос се откроява и в много други сфери – тя беше инициатор за включването на бъл­гарските библиотеки в международната кампания „Направи зелена твоята библиотека“, в навлизането на най­новите технологии като 3D принтери, робо­тизирани играчки за забавно програмиране за най­-малките, заемането на електронни книги в Амери­канските центрове.

Тя допринесе със своите контакти за участие­ то на българската колегия в комитетите на ИФЛА и Управителния съвет на ЕБЛИДА. Благодарение на нейните усилия ББИА повиши своя авторитет в международен план и създаде трайни контакти с ALA, асоциацията LIBER, Националната комисия за ЮНЕСКО и много други. По нейна инициати­ва София беше домакин на заседанието на УС на ЕБЛИДА през февруари 2018 г. На това заседание беше приета съвместна декларация на УС на ЕБЛИ­ ДА и ББИА във връзка с проекта на Директива на ЕС за авторските права в единния дигитален пазар, станала известна като Софийската декларация.

Снежана беше еталон за всички нас със силно развитото си чувство за честност, справедливост, със своята енергичност и професионално достойн­ство. Тя никога не направи компромис със съвестта си и с професионалните стандарти в нашата рабо­та. Като председател на ББИА защитаваше автори­тета на професията и библиотеките, бореше се за признанието, което библиотекарите не винаги по­лучават. По нейна инициатива бяха направени мно­жество предложения за награждаване на водещи библиотеки и отличаване на най­-добрите библио­течни специалисти с наградата „Христо Г. Данов“ и отличията на Министерството на културата.

Тя посвети много усилия на застъпничеството и взаимодействието със законодателната и изпъл­нителната власт за подобряване на националните политики за библиотеките, усъвършенстване на нормативната база и механизмите за финансиране­то им. Нейната вяра в значимостта на библиотеките се основаваше на широки познания за историческа­ та им роля в световната култура и в българската ис­ тория и задълбочено изследване на новите функции и нуждата от библиотеките в нашия дигитален свят. Именно тази вяра я водеше неотменно в целенасо­чената ѝ дейност в полза на библиотеките и биб­лиотечната професия!

Библиотекари от всички краища на страната я подкрепяха в благородната ѝ дейност. Снежа беше много добър и достъпен човек. Тя винаги се отна­сяше с внимание към проблемите на колегите си и действаше за решаването им. Общуваше със съ­щото уважение и лекота с международни и нацио­нални лидери, както и с библиотекари от малки и големи библиотеки в България, които се обръщаха към нея за съвет и помощ. Никога не даваше праз­ ни обещания, но на нейната дума можеше винаги да се разчита. С личния си пример Снежана Янева ни учеше да служим на каузи, които са от полза за много хора, а не само за нашите лични интереси.

Дълбок поклон пред делото и светлата памет на Снежана Янева, една забележителна жена с еру­диция и международен авторитет, една благородна личност, радетел за знания и книжовност, която ще остане завинаги в мислите и в сърцата ни!

 

Снежана Янева и Американските центрове и кътове в българските библиотеки

Едно от най­-значимите дела на Снежана Янева е участието на български библиотеки в Програмата American Corners, която започва пре­ди повече от 15 години по инициатива на Държавния департамент на САЩ. Като Директор на Информационния ресурсен център (ИРЦ) при Посолството на САЩ в София и бивш библио­текар, който никога не спира да мисли за биб­лиотеките, Снежана прегръща веднага идеята. България става една от 60­те държави участнич­ки в проекта. През 2004 г. се създава първият в страната American Corner при РБ „Пенчо Сла­ вейков“ – Варна, наскоро последван от амери­кански центрове при Великотърновския универ­ситет „Св. св. Кирил и Методий“ и Столичната библиотека. В началото на 2015 г. отваря врати и центърът American Space Plovdiv при Народната библиотека „Иван Вазов“.

Американските центрове са партньорски библиотечни пространства, които се управля­ват съвместно с отдела за обществени въпроси (Public Affairs Section) при Посолството на САЩ в София на базата на сключено Споразумение за сътрудничество. Библиотеката ­домакин предос­тавя помещения и персонал, а Посолството оси­гурява оборудване, мултимедийни материали, обучение на персонала и техническа поддръж­ка, както и финансиране за програми и събития. Центровете предлагат свободен достъп за всички граждани до книжни и електронни ресурси с ин­формация за Съединените щати, образователни ресурси на английски език, провеждат образо­вателни и културни програми. Американският център при Столичната библиотека притежава богата колекция от американска художествена литература на английски език и най­-голямата ко­ лекция на Балканския полуостров от американ­ски детски книги.

По инициатива на Снежана Янева, с цел повече обществени библиотеки да станат част от проекта, в България се използва и една спе­цифична форма – American Shelves. Това са обособени кътове с информационни материали за САЩ в читалните на 14 регионални библиотеки, където обслужващите библиотекари са подготве­ни да предоставят информация за САЩ и да кон­султират гражданите за възможности за обучение в САЩ, стипендии по програмата „Фулбрайт“ и обменни образователни програми.

Както в много други начинания, така и в идеята за „корнерите“, Снежана Янева успя да погледне по-­широко и да види ползите от тях за българските библиотеки. Тя ги виждаше не само като американски ресурсни центрове и места за достъп на гражданите до актуална и вярна ин­формация за САЩ, но и като образец и пример за подражание в библиотечната професия. Видя ги като канали, по които ще се влива опитът на най­ напредналите в света. Видя ги като места, които ще привличат дарения за библиотеките. Тя рабо­теше всеотдайно за това и се надяваме делото ѝ да продължи!

Автор: ББИА
Рубрика: In memoriam
Публикувана: бр. 1, февруари 2020

Image
Image

"Снежана бе еталон за всички нас със силно развитото си чувство за честност, справедливост, със своята енергичност и професионално достойнство. Тя никога не направи компромис с професионалните стандарти в нашата работа. Като председател на ББИА защитаваше авторитета на професията и библиотеките, бореше се за признанието, което винаги не ни достига. Посвети много усилия на застъпничеството и взаимодействието със законодателната и изпълнителната власт. Нейната вяра в значимостта на библиотеките за развитието на обществото граничеше с идеализъм, какъвто не достига на много от нашите съвременници. Именно тази вяра я водеше неотменно в упоритата й дейност в полза на библиотеките и библиотечната професия! Снежана остави ярка и неповторима следа в развитието на ББИА, с която ще остане завинаги в нашите мисли и сърца."