...

По случай Националната библиотечна седмица, Деня на библиотекаря и на 24 май – Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, в родния дом на Снежана Янева в Димитровград дойдоха граждани и библиотекари от града и страната, участници в честването на 70-годишнината на градската библиотека в Димитровград и на светлите книжовни празници през месец май. 

В голямата градина на дома изпълнена с уханието на рози и пролетни цветя ги посрещна сребристият бор засаден в памет на Снежана и жълтата магнолия, любимото и цъфтящо дърво.

Благодарим от сърце на всички, които с посещенията си изразиха искрени чувства на почит към личността и делото на Снежана Янева.

доц. д-р Никола Р. Казански

Централна библиотека на БАН

„Снежана Янева е национално съкровище на България”

Джон Рос Байърли, посланик на САЩ в България

Българите често се мятат между две крайности – униние от превратностите на съдбата на една малка нация и гордост от титаните на националния дух като отците Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, дякон Васил Левски, Христо Ботев и много други будители. Но след националните катастрофи и тоталитаризма през миналия век настъпва поредното разочарование в постигането на националните идеали. 

Често казват, че вече не могат да се появят такива апостоли като през Българското Възраждане (наречено „чудото на XIX век”) защото има много обективни и субективни обстоятелство това да не се случи.  Но такива винаги се появяват и то не непременно на такива „ефектни” поприща като бойното поле, политиката или вярата. 

Ще си позволим да припомним за скромните, но неуморни, труженици на библиотечната нива, които биха правили чест и на най-развитите държави.

Общоизвестно е, че библиотеките са най-важният символ за духовното величие на всяка цивилизация. От Александрийската библиотека (хранител на класическата антична цивилизация) и библиотеката на Китайската империя до Папската библиотека в Рим и националните библиотеки на Франция, Англия, САЩ и други държави. Всички те са били изграждани и поддържани от елита на тези общества. 

По-различно е положението в България. Поради известни фатални исторически обстоятелства тук всичко започва от нулата. След падането под византийско владичество и особено след османското иго на практика почти всички писмени паметници са унищожени или изгубени. През този дълъг период от страната са изнесени над 3000 ценни ръкописа, известна част от които (в по-късни преписи) сега се намират в Русия, Украйна, Молдова и Румъния, както и във Ватикана.

През 1856 г. група патриотични свищовски граждани основават Първото българско читалище с библиотека. По-късно идват библиотеката на Българската академия на науките, Народната библиотека и библиотеката на Софийския университет. Но всички те са несравнимо по-малки и бедни в сравнение със своите европейски и световни посестрими. И тогава се появява първият апостол на библиотеките и биоблиографията в България в лицето на габровеца Никола В. Михов (1877-1962), който по-късно съвсем заслужено е избран и за академик. Няма да се спирам върху неговата забележителна дейност, но ще кажа, че това е първото известно име на българин в световното библиотечно-библиографско дело. Неговият ученик, ломчанинът професор Тодор Боров(1901-1993), достойно продължава неговото дело и заедно с своите възпитаници и следовници успява да издигне българските  библиотеки и библиография на европейско и световно равнище. 

Това показва, че появата в наше време на такава видна библиотечна деятелка и будителка като Снежана Янева (1952-2019) не идва случайно... След демократичните промени в България (1990-) страната разполага с едни от най-квалифицираните кадри особено в големите публични и научни библиотеки. Но настъпилият финансов колапс на държавата се отразява изключително отрицателно именно на библиотеките. Все пак Фондация „Отворено общество” влага няколко милиона долара в развитието на българските библиотеки, но те са съвсем недостатъчни за наваксване на технологичното им изоставане. 

Успоредно с това се разгръща пионерската дейност на Американския информационен център, открит в София през 1993. В него главно действащо лице е именно Снежана Янева, която е заела тази престижна длъжност след открит и свободен конкурс. Още от самото начало той става лаборатория за свободен достъп в България до най-модерните информационни технологии като автоматизираната търсеща библиографско-библиотечна система Data-Trek. Тук е първият достъп и до американски информационни бази данни като Periodical Abstract on-disc database (библиографски записи и анотации на статии от над 1 000 периодични издания) и General Periodicals on-disc database (пълнотекстови статии от над 300 списания). Има и първата в страната връзка със световната информационна мрежа Интернет, а чрез нея достъп до други световни бази данни. Особено полезни са курсовете по английски за библиотекари и лекциите на изтъкнати специалисти от САЩ.  След 1999 г. фондация „Отворено общество” внезапно прекратява напълно своята библиотечна програма. Именно тогава се откроява ясно ролята на Снежана Янева като двигател на обновяването на българските библиотеки чрез съчетаване на традициите с водещите световни практики. Нейната концепция е най-доброто от света да достигне чрез модернизирани библиотеки до най-много хора -деца, млади и възрастни във всяко населено място у нас.

Особено значение в това отношение има проектът за библиотечен обмен със САЩ (American-Bulgarian Library Exchange – ABLE) и на-вече изключителният по своите мащаби проект като „Glob@l Libraries – Bulgaria” на Фондацията „Бил и Мелинда Гейтс”, тъй като в САЩ от десетилетия събират най-добрия световен библиотечен опит и го прилагат в съчетание с най-новите съвременни технологии, които бързо достигат до хората.

Истинските измерения на апостолското дело на Снежана Янева стават особено ярки след избора ѝ за Председател на ББИА и Председател на Настоятелството на Фондация „Глобални Библиотеки – България“ Но и преди това тя има огромни заслуги за много други начинания като участието на България в новата Александрийска библиотека и Националната библиотечна седмица. Под нейно пряко ръководство беше осъществено създаването на мрежа от 14 Американски центрове и кътове в обществени библиотеки в цялата страна, за да достигне навсякъде достоверна информация и идеи за дигитализации. Особено насърчава библиотеките да работят с децата и да подпомагат детското четене чрез интерактивната компютърна програма Early Literacy Station (ELS) и роботизирани играчки, които развиват ранни дигитални умения. Тя самата чете от 4-годишна възраст.

Благодарение на нейните усилия ББИА повишава своя авторитет в международен план и създава трайни контакти с ALA (American Library Association), асоциацията LIBER (Ligue des Bibliothèques Européennes de Recherche – Association of European Research Libraries), Националната комисия за ЮНЕСКО и много други. По нейна инициатива София става домакин на заседанието на Управителния Съвет на EBLIDA (European Bureau of Library, Information and Documentation Associations) през февруари 2018 г. На него е приета Софийската декларация за авторските права в единния дигитален пазар на Европейския съюз, съвместно от УС на ЕБЛИДА и УС на ББИА.

Цялостната дейност на Снежана Янева през периода на демократичните промени в България е от изключително значение за развитието на библиотеките в страната. Всички нейни успешни усилия бяха в полза на българската култура без да поиска или получи нещо за себе си в замяна. Нещо повече, тя проправяше път за другите си колеги, грижеше се те да бъдат своевременно признати и заслужено възнаградени.

Не мога да не се спра и на личностните аспекти на нейното дело. Подобно на академик Никола Михов и на Маргарита Димчевска (1892-1983, почетен гост на Конгресната библиотека в 1930), Снежана Янева загърбва всички примамливи възможности за професионално издигане и материално замогване в чужбина и посвещава усилията си на патриотичните идеали на българската книжовнст и култура. 

Каквото и да се каже за приноса на Снежана Янева, за развитието и напредъка на библиотеките в България през последните 30 години, то винаги ще бъде малко и най-вече непълно. Тя беше библиотекар с мисия, която изпълни в голяма степен, въпреки че можеше да направи още твърде много...

Пътуващата изложба „Традиции, иновации, лидерство с ум и сърце”, разказва делото на Снежана Янева и за значението му за българската книжовност и култура. Тя е създадена по инициатива на Регионална народна библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново. На 15 големи пана се  проследява хронологично живота и дейността на един вдъхновен лидер, работещ на обществени начала, който обединява цялата българска библиотечна общност с цел да демократизира и модернизира библиотеките, съчетавайки традициите с най-добрите световни практики. Изложбата беше представена в Университета по библиотекознание и информационни технологии от 15 до 19 май 2023 г. Според проф. Александра Куманова, ръководител на Студентското научно общество в УниБИТ: „Изложбата в памет на Снежана Янева предизвика огромен интерес. Гостите бяха над 300“. Преди това Изложбата е гостувала в Добрич, а по-късно ще бъде показана в Стара Загора, Пловдив, Ловеч, София и другаде в страната. Тя е една от многобройните инициативи, свързани с Мемориалния фонд „Снежана Янева“, който събира спомени и архив за нейното дело.

Всички ние имаме голям дълг към нея и трябва винаги да си я спомняме с признателност и преклонение.

Нека всички бъдем почитатели и последователи на будителското дело на Снежана Янева – този Апостол на библиотеките, книжовността, културата и духовната светлина!

Изложбата е изработена от Регионалната народна библиотеката във Велико Търново, която отбелязва 100 годишнината си на книжовен център в културната и духовна столица на България.

Тя бе показана най-напред в град Добрич в израз на признателност за ролята на РБ „ Дора Габе“, на д-р Елена Коева-Юрченко, съратник на Снежана Янева и на многобройните колеги библиотекари в града и региона, допринесли за модернизацията на библиотеките. Експозицията бе открита на 3 май в Библиотечно-информационния комплекс на Висшето училище по мениджмент, в присъствието на библиотекари от всички поколения и на студенти. Към нея проявиха интерес и бежанци от Украйна, които изучават български език и българското книжовно дело. Две пана, разказващи за традициите и иновациите на РБ „Дора Габе“ допълниха изложбата с постиженията на библиотечното дело в региона.  Директорът на РБ „Дора Габе“ Теодора Денкова разказа че делото на Снежана Янева вдъхновява работата на библиотеката и днес. С вълнуващи думи и спомени към присъстващите се обърна и д-р Елена Коева Юрченко, Директор на Библиотечно-информационния комплекс на ВУМ. Тя подчерта как добри идеи са били подкрепени от цялата гилдия и бързо са били претвопретворени в реални дела, които и до сега определят иновацията в библиотеките. 

Вместо слова от откриването на изложбата получихме снимки, които са не по-малко красноречиви от думите и които споделяме тук. 

Отличието беше присъдено заради солидно дарение от 8700 екземпляра книги

На 07 ноември 2022 г. в Национален дом на науката и техниката, гр. София на тържествена церемония бяха връчени 6-те годишни награди на Фондация „Глобални библиотеки – България“ за 2022 г. Сред отличените беше издателство „Ентусиаст“, което получи награда в категория спомоществовател на името на Снежана Янева – виден ръководител на библиотечното дело в България, един от основателите на „Глобални библиотеки –България“ и дългогодишен председател на Настоятелството на фондацията.

Наградата за спомоществовател се връчва за дарителска дейност в подкрепа на кампания, проект или инициатива, осъществявана от Фондацията в изпълнение на мисията ѝ да подпомага приобщаването на българските граждани към информационното общество чрез обществените библиотеки в страната. За 2022 г. това отличие беше присъдено на издателство „Ентусиаст“ и на Благотворителна инициатива „Чрез Спорт към Знание“.

„Ентусиаст“ бяха наградени заради щедрото си дарение от 8700 екземпляра книги на обща стойност 140 000 лв. към фондация „Детски книги“. Голяма част от дарението беше предназначено за членовете на „Глобални библиотеки – България“, а останалото количество беше изпратено до училищни библиотеки. Така над 380 библиотеки в малки и големи населени места, които имат най-голяма нужда от нови книги, се сдобиха с разнообразни заглавия.

В дарението на „Ентусиаст“ попадат биографични и художествени книги, научни издания и заглавия за деца. Сред тях се срещат автобиографичните романи на големия български поет и писател Любомир Левчев, „Кеворкизми“ от Кеворк Кеворкян, „Разказвачът. Животът на Роалд Дал“ от Доналд Стърок, „Моят луд век“ от Лиляна Стефанова, „Книгата като медия“ от Милена Цветкова, „Събирачът на дневници“ от Леа Коен, „Калокаин“ от Карин Бойе и „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери.

„Ентусиаст“ поддържа успешно дългогодишно сътрудничество с голяма част от библиотеките в цялата страна. Издателството е основен партньор на националната инициатива „Стара хартия за нова книга“, която ежегодно подкрепят регионалните библиотеки на всички градове, в които се провежда събитието.

Скъпи дейци на библиотечното дело,

Мемориален фонд „Снежана Янева“ благодари за признанието ви към делото на Снежана за развитие на българските библиотеки и за почитта към нейната светла личност. 

Желаем на българските библиотеки, на всички вас и на вашите семейства хубави Коледни празници и щастлива и благословена Нова Година!

Споделяме с вас снимки на част от засадените в памет на Снежа борчета, украсени в нейна памет за Коледа.