През септември 2023 година изложбата за живота и делото на Снежана Янева беше посрещната в Карловското село Столетово с много топлота от обществеността в селото и от читателите на библиотеката. за което говорят и изпратените ни снимки. През годините Снежана Янева беше не само обичан ръководител на ББИА, но и приятел на читалищната библиотека. Спомените за нея са живи и ярки и те бяха споделени от хора, които са я познавали лично и от хора, които бяха благодарни и развълнувани да се запознаят с делото и чрез изложбата. Благодарим сърдечно на г-н Мирослв Колев, Кмет на с. Столетово и Председател на Настоятелството на читалище „ Христо Ботев“ – 1928 г.“ и на всички сътрудници на читалището и библиотеката за чудесната организация и за искреното отношение на признателност към приноса на Снежана Янева за развитието на читалищните библиотеки в България.
By Associate Professor Dr. Kalina Ivanova
Director of the Regional Library “P.R.Slaveykov” in Veliko Tarnovo, Bulgaria
Under the motto “Traditions, Innovations, Leadership with Mind and Heart” a round table and an exhibition, dedicated to Snejana (Sneja) Ianeva and her life’s work were organized during the week of March 8th, the date of her birth, at our 100 years old Regional Library in the city of Veliko Tarnovo, the ancient capital of Bulgaria. It has been almost 4 years since Sneja’s untimely passing cut short her inspired volunteer work as the engine of modernization and democratization of Bulgarian libraries in the last three decades. She was the President of the Bulgarian Library and Information Association (BLIA) and the Chair of Global Libraries – Bulgaria Foundation for many years. Her contributions, ideas, optimism and dedication to democratic transformation, continue to influence the development of Bulgarian libraries and librarians of all generations. Lessons learned are being used as we move from the pandemic into the post-pandemic challenges for the libraries.
The Round table included librarians and scholars who knew her since the 80’s, when Sneja promoted computers and digitalization at the library of our oldest university and colleagues who in the last 30 years were encouraged and supported by her to learn the best practices in the world and then successfully implement them at large and small libraries with different traditions and scope of activities. Now they are in leadership positions. The library of Veliko Tarnovo and the smaller libraries in our region are good examples of that.
Our discussions showed that Snejana Ianeva was remarkably successful during very challenging times because the focus of her work were the evolving needs of the people of all ages who use libraries and the ability of librarians to meet those needs at high standards with modern tools. She is also known for her “big heart”. She genuinely cared and warmly communicated on a professional and personal level, and people responded with trust and respect. The opinion of everyone was welcomed and mattered, decisions and actions were the result of open discussions, all Bulgarian libraries and each librarian were important for her, she included and ultimately united all in finding the best possible solutions. She also persuaded International and national cultural, political, legislative, and administrative leaders to become ambassadors for our libraries and provide support. Librarians in over 1,000 Bulgarian libraries remember not only her brilliant mind and organizational skills, but her smile and warmth.
In Europe Snejana Ianeva is known mostly for her international work, which is not the subject of this article. What is less known is her important and very successful volunteer work for the libraries in our country, which reached even the smallest villages and towns. The reason is her modesty and personal style not to seek the spotlight, but to help others shine at local, regional, national, or international events and receive awards. Our Round table concluded that the life’s work of Snejana Ianeva continues to be relevant and inspiring because through an open discussion she helped find the right balance between traditions and innovations and with high professionalism and heart supported the community of librarians to accomplish challenging transformations to digitalization and democratization. Her life-long mission made her a remarkable Bulgarian citizen and European who is known to the world for her accomplishments.
The exhibition about Sneja’s contributions was received with great interest and has become a “travelling exhibit” invited by libraries, universities, and schools.
In a couple of pages, it is impossible to give details even for a small part of the enormous work of Snejana Ianeva, but I would like to conclude by sharing with your readers the words of some who worked with her, published by the magazine “BLIA Online” in 2020, 2021 and 2022.
Maria Gabriel, Bulgarian politician, former Commissioner of the European Commission
“Snejana Ianeva was a person and a professional who understood and promoted the key cultural role that libraries play in preserving and promoting the European cultural and creative heritage. I am grateful to have had the opportunity to work with her and I believe that her strength and spirit will continue to guide and support libraries as our priceless treasure.”
Emil Radev, member of EU Parliament, ambassador of Bulgarian Libraries to EU
“…an exceptional person, who thanks to her consistent socially engaged public service established herself as the engine of the contemporary development of Bulgarian libraries.”
Vanya Grashkina-Mincheva, President of BLIA before Snejana Ianeva
“Sneja worked for the library community not only from the time when she became the President (of BBIA), not since 2012, but since 1990 - always without compensation of any kind, voluntarily. “….the library community will remember Sneja as the source of ideas and vision. She had plenty of ideas which seemed to us in many cases very difficult to achieve, very distant. But she demonstrated how quickly those ideas were turned into reality.”
……………
“Her quality not to be in the spotlight, not to mention her contributions, was exceptional in our times. Her initiatives and ideas were also exceptional, she was an optimist, who did not accept the status-quo even during the most difficult years for the libraries.”
Emilia Milkova-Stancheva, President of BLIA after Snejana Ianeva
„ There were no small or big libraries for her. Every library to her was a sacred place, every library was to her as a room in her home – she took care of it. Every colleague in the country had her personal phone number and could call at any time and tell her: “Sneje, we don’t have heating in the library, what can be done?” or “Sneje, we could not buy any books“.... She was а person who refused help to no one”.
Anelia Ivanova-Todorova, Director of the Regional Public Library in the city of Montana
“Snejana to me is a legend in the life of Bulgarian libraries! She created an era - a period, in which a lot of energy and a lot of success came together and the perception about us in society was totally changed.”
Svetla Bojilova, librarian from the village of Trud, Plovdiv region
“She gave me confidence, gave me strength to continue with renewed responsibility and optimism to work for the young generation, for the elderly and for the whole community of the village of Trud.”
Marieta Georgieva, librarian at the university library “Saint Kliment Ohridski”
“Supportive of her colleagues in all kinds of situations, a born diplomat, a visionary with a mission which we must continue forward.”
Dr. Nikola Kazanski, Associate Professor, Bulgarian Academy of Sciences
“Democracy at least gave an opportunity for such natural leaders like Snejana to take their rightful place in society. This was a big chance not only for the librarians, but for the library system as a whole.”
……..
“The qualities of Snejana Ianeva as a renaissance personality became completely evident in her capacity as President of the Bulgarian Library and Information Association.”
……
“She was truly a Librarian with Mission, which she realized to a large measure, although she could continue to contribute more and more…”
Dr. Marina Encheva, Associate professor at UniBIT, member of the Board of EBLIDA
“Loosing Mrs. Ianeva was a grave blow for the librarians in Bulgaria. Her name and her contributions will be remembered by us, her colleagues and will be an example and inspiration for new accomplishments by the libraries in our country.”
По случай Националната библиотечна седмица, Деня на библиотекаря и на 24 май – Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, в родния дом на Снежана Янева в Димитровград дойдоха граждани и библиотекари от града и страната, участници в честването на 70-годишнината на градската библиотека в Димитровград и на светлите книжовни празници през месец май.
В голямата градина на дома изпълнена с уханието на рози и пролетни цветя ги посрещна сребристият бор засаден в памет на Снежана и жълтата магнолия, любимото и цъфтящо дърво.
Благодарим от сърце на всички, които с посещенията си изразиха искрени чувства на почит към личността и делото на Снежана Янева.
доц. д-р Никола Р. Казански
Централна библиотека на БАН
„Снежана Янева е национално съкровище на България”
Джон Рос Байърли, посланик на САЩ в България
Българите често се мятат между две крайности – униние от превратностите на съдбата на една малка нация и гордост от титаните на националния дух като отците Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, дякон Васил Левски, Христо Ботев и много други будители. Но след националните катастрофи и тоталитаризма през миналия век настъпва поредното разочарование в постигането на националните идеали.
Често казват, че вече не могат да се появят такива апостоли като през Българското Възраждане (наречено „чудото на XIX век”) защото има много обективни и субективни обстоятелство това да не се случи. Но такива винаги се появяват и то не непременно на такива „ефектни” поприща като бойното поле, политиката или вярата.
Ще си позволим да припомним за скромните, но неуморни, труженици на библиотечната нива, които биха правили чест и на най-развитите държави.
Общоизвестно е, че библиотеките са най-важният символ за духовното величие на всяка цивилизация. От Александрийската библиотека (хранител на класическата антична цивилизация) и библиотеката на Китайската империя до Папската библиотека в Рим и националните библиотеки на Франция, Англия, САЩ и други държави. Всички те са били изграждани и поддържани от елита на тези общества.
По-различно е положението в България. Поради известни фатални исторически обстоятелства тук всичко започва от нулата. След падането под византийско владичество и особено след османското иго на практика почти всички писмени паметници са унищожени или изгубени. През този дълъг период от страната са изнесени над 3000 ценни ръкописа, известна част от които (в по-късни преписи) сега се намират в Русия, Украйна, Молдова и Румъния, както и във Ватикана.
През 1856 г. група патриотични свищовски граждани основават Първото българско читалище с библиотека. По-късно идват библиотеката на Българската академия на науките, Народната библиотека и библиотеката на Софийския университет. Но всички те са несравнимо по-малки и бедни в сравнение със своите европейски и световни посестрими. И тогава се появява първият апостол на библиотеките и биоблиографията в България в лицето на габровеца Никола В. Михов (1877-1962), който по-късно съвсем заслужено е избран и за академик. Няма да се спирам върху неговата забележителна дейност, но ще кажа, че това е първото известно име на българин в световното библиотечно-библиографско дело. Неговият ученик, ломчанинът професор Тодор Боров(1901-1993), достойно продължава неговото дело и заедно с своите възпитаници и следовници успява да издигне българските библиотеки и библиография на европейско и световно равнище.
Това показва, че появата в наше време на такава видна библиотечна деятелка и будителка като Снежана Янева (1952-2019) не идва случайно... След демократичните промени в България (1990-) страната разполага с едни от най-квалифицираните кадри особено в големите публични и научни библиотеки. Но настъпилият финансов колапс на държавата се отразява изключително отрицателно именно на библиотеките. Все пак Фондация „Отворено общество” влага няколко милиона долара в развитието на българските библиотеки, но те са съвсем недостатъчни за наваксване на технологичното им изоставане.
Успоредно с това се разгръща пионерската дейност на Американския информационен център, открит в София през 1993. В него главно действащо лице е именно Снежана Янева, която е заела тази престижна длъжност след открит и свободен конкурс. Още от самото начало той става лаборатория за свободен достъп в България до най-модерните информационни технологии като автоматизираната търсеща библиографско-библиотечна система Data-Trek. Тук е първият достъп и до американски информационни бази данни като Periodical Abstract on-disc database (библиографски записи и анотации на статии от над 1 000 периодични издания) и General Periodicals on-disc database (пълнотекстови статии от над 300 списания). Има и първата в страната връзка със световната информационна мрежа Интернет, а чрез нея достъп до други световни бази данни. Особено полезни са курсовете по английски за библиотекари и лекциите на изтъкнати специалисти от САЩ. След 1999 г. фондация „Отворено общество” внезапно прекратява напълно своята библиотечна програма. Именно тогава се откроява ясно ролята на Снежана Янева като двигател на обновяването на българските библиотеки чрез съчетаване на традициите с водещите световни практики. Нейната концепция е най-доброто от света да достигне чрез модернизирани библиотеки до най-много хора -деца, млади и възрастни във всяко населено място у нас.
Особено значение в това отношение има проектът за библиотечен обмен със САЩ (American-Bulgarian Library Exchange – ABLE) и на-вече изключителният по своите мащаби проект като „Glob@l Libraries – Bulgaria” на Фондацията „Бил и Мелинда Гейтс”, тъй като в САЩ от десетилетия събират най-добрия световен библиотечен опит и го прилагат в съчетание с най-новите съвременни технологии, които бързо достигат до хората.
Истинските измерения на апостолското дело на Снежана Янева стават особено ярки след избора ѝ за Председател на ББИА и Председател на Настоятелството на Фондация „Глобални Библиотеки – България“ Но и преди това тя има огромни заслуги за много други начинания като участието на България в новата Александрийска библиотека и Националната библиотечна седмица. Под нейно пряко ръководство беше осъществено създаването на мрежа от 14 Американски центрове и кътове в обществени библиотеки в цялата страна, за да достигне навсякъде достоверна информация и идеи за дигитализации. Особено насърчава библиотеките да работят с децата и да подпомагат детското четене чрез интерактивната компютърна програма Early Literacy Station (ELS) и роботизирани играчки, които развиват ранни дигитални умения. Тя самата чете от 4-годишна възраст.
Благодарение на нейните усилия ББИА повишава своя авторитет в международен план и създава трайни контакти с ALA (American Library Association), асоциацията LIBER (Ligue des Bibliothèques Européennes de Recherche – Association of European Research Libraries), Националната комисия за ЮНЕСКО и много други. По нейна инициатива София става домакин на заседанието на Управителния Съвет на EBLIDA (European Bureau of Library, Information and Documentation Associations) през февруари 2018 г. На него е приета Софийската декларация за авторските права в единния дигитален пазар на Европейския съюз, съвместно от УС на ЕБЛИДА и УС на ББИА.
Цялостната дейност на Снежана Янева през периода на демократичните промени в България е от изключително значение за развитието на библиотеките в страната. Всички нейни успешни усилия бяха в полза на българската култура без да поиска или получи нещо за себе си в замяна. Нещо повече, тя проправяше път за другите си колеги, грижеше се те да бъдат своевременно признати и заслужено възнаградени.
Не мога да не се спра и на личностните аспекти на нейното дело. Подобно на академик Никола Михов и на Маргарита Димчевска (1892-1983, почетен гост на Конгресната библиотека в 1930), Снежана Янева загърбва всички примамливи възможности за професионално издигане и материално замогване в чужбина и посвещава усилията си на патриотичните идеали на българската книжовнст и култура.
Каквото и да се каже за приноса на Снежана Янева, за развитието и напредъка на библиотеките в България през последните 30 години, то винаги ще бъде малко и най-вече непълно. Тя беше библиотекар с мисия, която изпълни в голяма степен, въпреки че можеше да направи още твърде много...
Пътуващата изложба „Традиции, иновации, лидерство с ум и сърце”, разказва делото на Снежана Янева и за значението му за българската книжовност и култура. Тя е създадена по инициатива на Регионална народна библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново. На 15 големи пана се проследява хронологично живота и дейността на един вдъхновен лидер, работещ на обществени начала, който обединява цялата българска библиотечна общност с цел да демократизира и модернизира библиотеките, съчетавайки традициите с най-добрите световни практики. Изложбата беше представена в Университета по библиотекознание и информационни технологии от 15 до 19 май 2023 г. Според проф. Александра Куманова, ръководител на Студентското научно общество в УниБИТ: „Изложбата в памет на Снежана Янева предизвика огромен интерес. Гостите бяха над 300“. Преди това Изложбата е гостувала в Добрич, а по-късно ще бъде показана в Стара Загора, Пловдив, Ловеч, София и другаде в страната. Тя е една от многобройните инициативи, свързани с Мемориалния фонд „Снежана Янева“, който събира спомени и архив за нейното дело.
Всички ние имаме голям дълг към нея и трябва винаги да си я спомняме с признателност и преклонение.
Нека всички бъдем почитатели и последователи на будителското дело на Снежана Янева – този Апостол на библиотеките, книжовността, културата и духовната светлина!
Изложбата е изработена от Регионалната народна библиотеката във Велико Търново, която отбелязва 100 годишнината си на книжовен център в културната и духовна столица на България.
Тя бе показана най-напред в град Добрич в израз на признателност за ролята на РБ „ Дора Габе“, на д-р Елена Коева-Юрченко, съратник на Снежана Янева и на многобройните колеги библиотекари в града и региона, допринесли за модернизацията на библиотеките. Експозицията бе открита на 3 май в Библиотечно-информационния комплекс на Висшето училище по мениджмент, в присъствието на библиотекари от всички поколения и на студенти. Към нея проявиха интерес и бежанци от Украйна, които изучават български език и българското книжовно дело. Две пана, разказващи за традициите и иновациите на РБ „Дора Габе“ допълниха изложбата с постиженията на библиотечното дело в региона. Директорът на РБ „Дора Габе“ Теодора Денкова разказа че делото на Снежана Янева вдъхновява работата на библиотеката и днес. С вълнуващи думи и спомени към присъстващите се обърна и д-р Елена Коева Юрченко, Директор на Библиотечно-информационния комплекс на ВУМ. Тя подчерта как добри идеи са били подкрепени от цялата гилдия и бързо са били претвопретворени в реални дела, които и до сега определят иновацията в библиотеките.
Вместо слова от откриването на изложбата получихме снимки, които са не по-малко красноречиви от думите и които споделяме тук.