Спомен на Посланик Елена Поптодорова

Съвсем скоро узнах, че Снежана си е отишла. Никога не е лесно да се справяш със загубата на някой, който е бил част от житейската ти история.

Най-ранният ми спомен е от преди около 30 години, когато Снежана Янева тъкмо беше започнала работа в посолството на САЩ в София, а малко след това пое новосъздадения 'Американски ъгъл'- културно-информационен център на информационната служба на САЩ. Срещите ни тогава бяха бегли, при мои посещения на различни събития на посолството. Аз вече имах дългогодишни контакти с посолството. Времената вече се бяха променили драматично и 'вятърът на промяната' беше донесъл неудържимо желание и огромни възможности за изграждане на съвършено нови отношения с Америка. И двете работехме за тази цел в своите области - Снежана като библиотекар и аз като дипломат и народен представител.

Нямах ни най-малка представа тогава, че десетина години по-късно ще обединим от две посоки усилията си в реализацията на един от най-забележителните българо-американски проекти, който щеше да има определящо въздействие върху националната библиотечна и културна среда.

Хората обичайно пазят спомени от професионални и лични преживявания. Не съм изключение и аз.
Дългите ми години като посланик на България в САЩ естествено доведоха до вълнуваща колекция, разказваща истории за събития и хора, станали част от вече солидните нови българо-американски отношения.
Една от връхните точки в колекцията ми са почетна плака и грамота за заслуги в осъществяването на проекта „Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникация за всеки“ и развитието на Програма „Глобални библиотеки – България“, стъпващи върху най-съвременния модел на обществени библиотеки на Америка. Мащабното начинание беше финансирано от Фондация 'Бил и Мелинда Гейтс' с над 13 милиона долара. Да се стигне до там, обаче, не беше лесно.

Бях първия официален български представител, който посети и започна разговори с фондацията в седалището им в Сиатъл, а много месеци по-късно и подписа рамковото споразумение, което отвори пътя към проекта. Имаше много строги изисквания за одобряване на финансирането и американската експертна подкрепа. Трябваше да започне всеобхватен процес на проучване и оценка на хиляди бибиотеки в цяла България.

Ключова фигура от българска страна беше Снежа. По онова време тя направи няколко пътувания до САЩ за обсъждане и уточняване на детайлите на проекта. По тези поводи се срещахме за да сравним информация по протичащата работа и какво остава да се извърши в България и в САЩ.  Това бяха срещи на единомишленици, еднакво отдадени на успеха на голямата цел. 

Беше внушително по мащаба си и продължително усилие. И най-малките бибиотеки, в най-отдалечените краища на страната имаха шанса да се състезават за одобрение. А всичките имаха нужда от напътствия и полезни съвети. Снежа беше винаги на тяхно разположение и в помощ.

Цялата тази дейност също така изгради забележителна взаимна връзка и сътрудничество между екипите на Българската и на Американската библиотечни асоциации. Колеги от двете страни се свързаха по начин, за който политиците могат само да мечтаят.

И пак Снежа беше добрата фея орисница.

Никога няма да забравя kak американските библиотекари в проекта упорстваха да използват трудната българска дума "читалище" вместо собствената "library" (библиотека). Твърдяха, че казвала много повече от тяхната. И са прави ... 

В резултат, близо 1 000 обществени библиотеки в села и градове из цяла България получиха компютърно и телекомуникационно оборудване на най-съвременно равнище, а повече от 3 000 библиотекари преминаха индивидуално обучение.

Отново поглеждам двата си спомена - плаката и грамотата. Зад акронимите на връчващите отличията институции стоят имена и лица на хора.

А името на Снежана Янева, нейното усмихнато, меко и обично лице, светят от високо сред всички тях.

ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА

Вице-президент на Атлантическия клуб в България

Посланик на България в САЩ (2002 - 2008; 2010 - 2016)

Народен представител (1990 - 2001)