Първият път , в който се срещнах със Снежана Янева беше на връчването на наградата ми от ББИА: „Библиотекар на годината 2012“. Беше 14 май 2013 година. Спомням си вълнението, с което разбрах, че пловдивската секция, на която бях член ме е номинирала. Спомням си и огромното вълнение, с което прекрачих прага на Софийска  градска художествена галерия в град София. Класическата музика, която звучеше като фон докато посетителите заемат местата си. Квартета, който свиреше предаваше още по-силно усещането за тържественост на събитието. Чувствах се сякаш ми предстои изпит. Наоколо всички представители на гилдията. Директори и представители на национални, регионални, общински, градски, академични библиотеки. Годишните библиотечни награди на ББИА за 2012 година бяха обявени и по случай откриването на Националната библиотечна седмица. 14 май 2013 г. - ден, който ми донесе духовна радост . В събитието участваха: Маргарита Попова - вицепрезидент на Република България; Марин Райков, министър-председател и министър на външните работи на Република България; проф. Кирил Топалов, секретар по духовност, култура и национална идентичност на Президента на Република България; проф. Мила Сантова – заместник-министър на културата, г-н Карл Форцхаймър – съпредседател на Фондация „Америка за България”, г-н Ричард Дамстра – културен аташе при Посолството на САЩ в София, г-жа Синика Сипила – президент на Световната федерация на библиотечните асоциации и институции, Ан Тортън – директор на Нюйоркската обществена библиотека; проф. Робърт Дарнтън – директор на Харвардската университетска библиотека; Орен Вайнберг – директор на Националната библиотека на Израел. 

Вълнувах се докато Снежана Янева ме покани пред аудиторията и представяше моята номинация. Миг, в който си дадох сметка, че това, което работя ежедневно в библиотеката и вече по-често извън нея има значение за развитието на библиотеките в България като част от едно огромно цяло и  като част от един глобален свят. Наградата  беше връчена на мен, а  след коктейла говорихме дълго с госпожа Янева за проблеми, които съпътстват работата ни. За това, колко близо трябва да е човек до потребителите си и да познава потребностите им. Един миг на човечност и разбиране, един миг на естественост, от който всички ние, които работим в малките населени места имаме нужда, защото сме сами. Това ми даде увереност, това ми даде сили да продължа още по-отговорно и оптимистично да работя  за младото поколение, за подрастващите, за възрастните, за цялата общност в село Труд.

По време на държавен прием по повод 24 май 2014г., организиран от  Президента на Република България в Национален Исторически Музей. Сред толкова известни и значими хора за обществото, се чувствах като в приказка. Известни актьори, писатели, музиканти, издатели. От гилдията бяха директорите на общински, градски, регионални библиотеки. С тях се познавахме от форумите по Програма Глоб@лни Библиотеки – България, но въпреки всичко нашата работа беше много различна. Преодолях първоначалното си стеснение, когато видях Снежа, която топло ме приветства и се заговорихме за работа. Спомням си, че пожелах да се снимаме, а тя прие ,въпреки че ми каза , че не обича да се снима. Така запечатахме този прекрасен, вълнуващ момент в моят професионален път.

Една от последните срещи със Снежана Янева беше от форум на Глоб@лни Библиотеки – България 2019 година, на който имахме възможност да поговорим и тя ми каза, да изпратя писмо до ББИА по повод 90г. юбилей, който чествахме. През годините сме имали и други срещи. Откриването на Американски център в РНБ“ Иван Вазов“, гр. Пловдив, разговори относно възникнали проблеми в читалището. Държеше изключително много да познава детайлите и правеше всичко по силите си, за да защити читалищната ни библиотека. Щастлива съм ,че познавах Снежана Янева и с майчинската й строгост, и обич! Вечна памет!

В този текст бих искала да споделя част от вълнуващите спомени, свързани с откриването на Деветата национална библиотечна седмица през май 2014 г. и комуникацията с дълбоко уважаваната от мен г-жа Снежана Янева, на чиято светла памет и по възрожденски благородно просветителско дело дължим и почит, и разгласа.    

Събитието през 2014 г. обедини многобройни участници и публика, привлече авторитетни гости, излъчи запомнящи се послания. Ако трябва да бъде описана енергията, задвижила идеята, блестящата реализация и устойчивите резултати от откриването и провеждането на библиотечната седмица, бих могла убедено да посоча една име - Снежана Янева. Като отдавам заслуженото на екипната работа и усилията на /вероятно/ десетките колеги, съмишленици и партньорски институции на г-жа Янева и ръководената от нея асоциация, подчертавам, че във всеки детайл по организацията и провеждането можеше да бъде забелязано нейното високо професионално ниво и личното отношение на просветената личност. Тези мои впечатления, които несъмнено биха подкрепили множеството запознати с перфекционизма и всеотдайността на г-жа Янева, се потвърждаваха в продължение на годините и на многобройните инициативи, които сме коментирали с нея като председател на авторитетната организация. 

Споделям споменът от откриването на Деветата национална библиотечна седмица като непосредствен свидетел, а и позовавайки се на моята предварителна комуникация г-жа Янева, свързана с подготовката на събитието, сценария по провеждане и поемането на патронаж от страна на вицепрезидента на Републиката г-жа Маргарита Попова (заемала поста през 2012- 2017 г.). Проявата премина под наслова "Библиотеките откриват нови хоризонти" и като застъпническа кампания целеше да ангажира вниманието на властите и обществеността към възможностите на библиотеките да играят основна роля в насърчаването на четенето, подкрепата на образованието, обучението и ученето през целия живот, свободното предоставяне на информация и развитието на гражданското общество. 

Участвах в официалното откриване в качеството на съветник по култура и духовно развитие на президента на Републиката. Специален гост на откриването беше вицепрезидентът Маргарита Попова, която енергично от високата държавническа позиция оказваше неизменна подкрепа на културно-образователни институции и организации, сред които Българската библиотечно-информационна асоциация.  

Специален гост на откриването на Деветата национална библиотечна седмица и на кампанията беше и принцесата на Кралство Нидерландия - Лаурентин. Тя е основател и почетен председател на фондацията "Четмо и писмо" в Холандия, която работи за превенция и намаляване на неграмотността. Почетен председател е на Холандската асоциация на публичните библиотеки.

Наред с успеха на цялостния професионален замисъл и организацията на откриващото събитие и последвалата го поредица от инициативи, г-жа Снежана Янева демонстрира умение да привлече като съмишленици и застъпници авторитетни лидери и институции от национален и международен мащаб, които искрено споделят светоусещането и посланията за образованието и знанието като незаменими ценности и капитал на човечеството. Така по естествен път беше провокиран и интересът на медиите, които обстойно информираха значителна аудитория за важността на събитието и за каузите, зад които участниците застават. Всички знаем колко е важно до повече хора да достигат и такива новини и послания, които не създават и не насърчават скандалното, персонализирано атрактивното и черно-бялото повърхностно разбиране за света. Но резултатите показват, че стойностната информация изисква повече познания, повече усилия и посветеност. Изисква отдадени личности.  

Връщам с година назад спомените, за да отбележа още една знакова инициатива на ББИА и г-жа Снежана Янева. Вицепрезидентът Маргарита Попова, по покана на асоциацията и съвместно с нейния председател, публично обявиха началото на инициативата „Посланици на библиотеките” през 2013 г., при откриването на осмото издание на Националната библиотечна седмица. Вицепрезидентът Попова беше първият удостоен с отличието „Посланик на библиотеките”. С гордост ме изпълва фактът, че поради активното ни сътрудничество ББИА още същата година отличи и мен с това признание. Пред медиите, които широко отразиха събитието, г-жа Попова подчерта:"Една държава е толкова по-силна, по-стабилна и вещо управлявана, колкото повече хора, привързани към знанието и към интелектуалната работа, има по върховете на институциите" . И призова повече държавници, общественици и интелектуалци от цялата страна да станат убедени посланици на библиотечното дело.

За професионалната отдаденост и класа на г-жа Янева, разбира се, съществуват многобройни свидетелства и спомени на нейни колеги. Убедена съм, че всеки от тях би искал да продължи светлия спомен и с разкази за личността й, и с посветеност в отстояваните от нея образователни и културни, общественополезни каузи. За мен е важно да подчертая и впечатленията, които личният контакт с г-жа Янева - извън протоколните обстоятелства около тържествените събития и обсъждането на специфичните професионални теми - остави като спомен.  С дълбока тъга от ранната й загуба и с удовлетворение от възможността да се познаваме лично, ще опиша Снежана Янева като високоерудиран, толерантен и добронамерен човек. Всеотдайна в трудната работа по облагородяване на духа - дело неблагодарно и непридружено от почести и постове в днешния свят, но изграждащо всичко онова, което не се постига с материални средства, нито с непомерени амбиции или протежиране - доброто име и светлата му памет. Примерът на г-жа Снежана Янева и хората с духовна мисия проправя брод през безпросветността и всичките й арогантни черти, за да отведе до идеали и светоусещане, от чиято светлина човечеството никога не би се отказало, докато има знание за тях. И докато има духовни застъпници и лидери.

Когато през 2005 година пристигнах в София като Посланик на Съединените Американски Щати в България срещнах талантлив колектив от професионалисти в лицето на българите, работещи в посолството. Но Снежана Янева се отличаваше дори сред този силен екип. Нейната енергия и креативност да намери начини да подчертае връзките на приятелство и сътрудничество между България и Съединените Щати се равняваха само на нейната пълна всеотдайност и ангажираност в работата. През трите години като посланик аз пътувах много из България и Снежана беше винаги редом с мен: създаваше контакти и запознанства, помагаше ми да разбера хората и земята и предлагаше ценни препоръки за темите, които беше подходящо да подчертая в моите срещи публични изказвания. Да се работи със Снежка беше удоволствие; нейнoто неизменно позитивно отношение и добро настроение бяха вдъхновение за мен и те остават едни от най-скъпите ми спомени от моите години в България. Тези топли спомени са утеха в тъгата, която ние всички изпитваме от нейната загуба.

Джон Байерли

Посланик на САЩ в България, 2005 - 2008

Никола Р. Казански

Трябва да мълчиш, когато боли.
Иначе ще те ударят именно там.
Марина Цветаева

Казват, че България е малка страна и то разположена на много сложно място.
Или казано по-просто за нея важи максимата „Това, което е разрешено на Зевс, не е разрешено на бика”, а още по-опростено „Всяка жаба да си знае гьола!”.
Затова ще се оглеждам само в моя бистра библиотекарска локва.

Но казват още, че при нас не върви и не е прието да пишеш неща като „Моят Пушкин” подобно на Анна Ахматова и Марина Цветаева. С това вече не съм съгласен и затова ще се осмеля да напиша „Моята Снежана Янева” с уговорката на французите „toutes proportions gardées”.

Спомен на Нели Стоилова, дългогодишен ръководител на РБ „П. Павлович“ в Силистра и на община Силистра.

Ало Нели, имам идея - почти винаги така започваше разговорът ми със Снежана Янева. И споделяйки, неусетно те правеше съпричастна и те увличаше в развитието, обогатяването и реализацията на идеята. Умееше да провокира активност в събеседника, да извлече най-доброто от всяко предложение и да го развие до мащабност. Беше неуморима и в идеите, и в тяхното осъществяване. Добронамерена и взискателна, авторитетна и земна. А всички идеи бяха свързани с библиотечната дейност - материална база, фонд, квалификация, опит, партньорство, кадри, програми и проекти. Основен акцент в дейността й беше развитието на българското библиотечно дело, издигане авторитета и значимостта на българските библиотеки и библиотечни специалисти.