Архив

Спомени на личности

Спомени на Посланик Джон Байерли 

Когато през 2005 година пристигнах в София като Посланик на Съединените Американски Щати в България срещнах талантлив колектив от професионалисти в лицето на българите, работещи в посолството. Но Снежана Янева се отличаваше дори сред този силен екип. Нейната енергия и креативност да намери начини да подчертае връзките на приятелство и сътрудничество между България и Съединените Щати се равняваха само на нейната пълна всеотдайност и ангажираност в работата. През трите години като посланик аз пътувах много из България и Снежана беше винаги редом с мен: създаваше контакти и запознанства, помагаше ми да разбера хората и земята и предлагаше ценни препоръки за темите, които беше подходящо да подчертая в моите срещи публични изказвания. Да се работи със Снежка беше удоволствие; нейнoто неизменно позитивно отношение и добро настроение бяха вдъхновение за мен и те остават едни от най-скъпите ми спомени от моите години в България. Тези топли спомени са утеха в тъгата, която ние всички изпитваме от нейната загуба.

 

Джон Байерли

Посланик на САЩ в България, 2005 - 2008

Среща в Разград

Среща_в_Разград.jpg

 

Среща в Монтана 

 

За Снежана Янева с Почит и Любов...

За Снежана Янева с Почит и Любов...

Никола Р. Казански

Трябва да мълчиш, когато боли.
Иначе ще те ударят именно там.
Марина Цветаева

Казват, че България е малка страна и то разположена на много сложно място.
Или казано по-просто за нея важи максимата „Това, което е разрешено на Зевс, не е разрешено на бика”, а още по-опростено „Всяка жаба да си знае гьола!”.
Затова ще се оглеждам само в моя бистра библиотекарска локва.

Но казват още, че при нас не върви и не е прието да пишеш неща като „Моят Пушкин” подобно на Анна Ахматова и Марина Цветаева. С това вече не съм съгласен и затова ще се осмеля да напиша „Моята Снежана Янева” с уговорката на французите „toutes proportions gardées”.

 

За Снежана Янева – само с респект и уважение!

Спомен на Нели Стоилова, дългогодишен ръководител на РБ „П. Павлович“ в Силистра и на община Силистра.

Ало Нели, имам идея - почти винаги така започваше разговорът ми със Снежана Янева. И споделяйки, неусетно те правеше съпричастна и те увличаше в развитието, обогатяването и реализацията на идеята. Умееше да провокира активност в събеседника, да извлече най-доброто от всяко предложение и да го развие до мащабност. Беше неуморима и в идеите, и в тяхното осъществяване. Добронамерена и взискателна, авторитетна и земна. А всички идеи бяха свързани с библиотечната дейност - материална база, фонд, квалификация, опит, партньорство, кадри, програми и проекти. Основен акцент в дейността й беше развитието на българското библиотечно дело, издигане авторитета и значимостта на българските библиотеки и библиотечни специалисти.

 

Спомен на Посланик Елена Поптодорова

Спомен на Посланик Елена Поптодорова

Съвсем скоро узнах, че Снежана си е отишла. Никога не е лесно да се справяш със загубата на някой, който е бил част от житейската ти история.

Най-ранният ми спомен е от преди около 30 години, когато Снежана Янева тъкмо беше започнала работа в посолството на САЩ в София, а малко след това пое новосъздадения 'Американски ъгъл'- културно-информационен център на информационната служба на САЩ. Срещите ни тогава бяха бегли, при мои посещения на различни събития на посолството. Аз вече имах дългогодишни контакти с посолството. Времената вече се бяха променили драматично и 'вятърът на промяната' беше донесъл неудържимо желание и огромни възможности за изграждане на съвършено нови отношения с Америка. И двете работехме за тази цел в своите области - Снежана като библиотекар и аз като дипломат и народен представител.

Нямах ни най-малка представа тогава, че десетина години по-късно ще обединим от две посоки усилията си в реализацията на един от най-забележителните българо-американски проекти, който щеше да има определящо въздействие върху националната библиотечна и културна среда.

Хората обичайно пазят спомени от професионални и лични преживявания. Не съм изключение и аз.
Дългите ми години като посланик на България в САЩ естествено доведоха до вълнуваща колекция, разказваща истории за събития и хора, станали част от вече солидните нови българо-американски отношения.
Една от връхните точки в колекцията ми са почетна плака и грамота за заслуги в осъществяването на проекта „Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникация за всеки“ и развитието на Програма „Глобални библиотеки – България“, стъпващи върху най-съвременния модел на обществени библиотеки на Америка. Мащабното начинание беше финансирано от Фондация 'Бил и Мелинда Гейтс' с над 13 милиона долара. Да се стигне до там, обаче, не беше лесно.

Бях първия официален български представител, който посети и започна разговори с фондацията в седалището им в Сиатъл, а много месеци по-късно и подписа рамковото споразумение, което отвори пътя към проекта. Имаше много строги изисквания за одобряване на финансирането и американската експертна подкрепа. Трябваше да започне всеобхватен процес на проучване и оценка на хиляди бибиотеки в цяла България.

Ключова фигура от българска страна беше Снежа. По онова време тя направи няколко пътувания до САЩ за обсъждане и уточняване на детайлите на проекта. По тези поводи се срещахме за да сравним информация по протичащата работа и какво остава да се извърши в България и в САЩ.  Това бяха срещи на единомишленици, еднакво отдадени на успеха на голямата цел. 

Беше внушително по мащаба си и продължително усилие. И най-малките бибиотеки, в най-отдалечените краища на страната имаха шанса да се състезават за одобрение. А всичките имаха нужда от напътствия и полезни съвети. Снежа беше винаги на тяхно разположение и в помощ.

Цялата тази дейност също така изгради забележителна взаимна връзка и сътрудничество между екипите на Българската и на Американската библиотечни асоциации. Колеги от двете страни се свързаха по начин, за който политиците могат само да мечтаят.

И пак Снежа беше добрата фея орисница.

Никога няма да забравя kak американските библиотекари в проекта упорстваха да използват трудната българска дума "читалище" вместо собствената "library" (библиотека). Твърдяха, че казвала много повече от тяхната. И са прави ... 

В резултат, близо 1 000 обществени библиотеки в села и градове из цяла България получиха компютърно и телекомуникационно оборудване на най-съвременно равнище, а повече от 3 000 библиотекари преминаха индивидуално обучение.

Отново поглеждам двата си спомена - плаката и грамотата. Зад акронимите на връчващите отличията институции стоят имена и лица на хора.

А името на Снежана Янева, нейното усмихнато, меко и обично лице, светят от високо сред всички тях.

ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА

Вице-президент на Атлантическия клуб в България

Посланик на България в САЩ (2002 - 2008; 2010 - 2016)

Народен представител (1990 - 2001)

Млада Тодорова, колежка от Посолството на САЩ в България си спомня...

 70-години от рождението на Снежана Янева

Бях на работа в старата сграда на посолството на ул. Съборна, срещу сградата на БНБ, и един ден мернах Снежана Янева в библиотеката. Било е около март 1993, преди 29 години. Познавах я бегло от преди, но не знаех с какво се занимава. Оказа се, че идва от позиция на директор на библиотеката на Софийския университет и постъпва като директор на библиотеката на посолството. Предишната година е била на специализация в университета в Урбана Шампейн в Щатите, близо до Чикаго в щата Илинойс. Библиотеката беше в едно помещение примерно 5 на 5 метра, с няколко рафта книги, изглеждаше като малко по-голям хол в апартамент с частна библиотека. Това бяха последните дни в тази сграда. Предстоеше преместване на библиотеката и на целия отдел на ул. Витоша 18.
Откриването на новия Американски център беше определено за 24 май. В помещенията, предоставени от общината, кипеше ремонт. Долният етаж беше определен за обществена библиотека със свободен достъп, до него беше и огромен салон за кинопрожекции. Снежана беше душата на библиотеката.

Embassy1

                                           1993 г.

Помещенията бяха застлани с хубави зелени мокети. Доставени бяха красиви рафтове от светло дърво, големи маси и столове за читателите, стойки за вестници, каквито бяхме виждали само по филмите. Книгите от старата библиотека бяха опаковани, пристигнаха и много нови книги. Особено впечатляващи бяха за мен огромните справочници за американските университети, напечатани на тънка хартия. Мога да кажа, че всичко това мина през ръцете на Снежа. Тя лично разопакова всички кашони с книги, подреждаше и пренареждаше ги по рафтовете.

Embassy2

 

Всичко беше готово за деня на откриването, очакваше се дъжд и специално бяха купени чадъри за официалните лица. Улица Карниградска беше затворена и издигнаха трибуна. По време на речите заваля и скоро всички влязоха за коктейла в кинозалата, имаше и американска певица. По едно време някой ме извика да отида в библиотеката. От остъклението на тавана шуртеше вода. Разбира се, Снежа беше вече там, дойдоха още 2-3 колеги. Започна се преместване на книгите, носехме кофи и парцали. Всичко беше спасено, не можахме да покажем библиотеката на гостите. Но в продължение на 11 години след това библиотеката беше едно от любимите места на българските читатели.

Embassy3

                                           1993 г. Библиотеката вече работи.

Embassy4

                                           1994 г. С RLO Stephen Millinger. Библиотеката получава Интернет връзка.

Embassy5

                                         1996 г. Посланик Bohlen и PAO Plotkin - прерязване лентата за Интернет сайта на Посолството.

Както от първия ден, така и след това всичко минаваше през ръцете на Снежа. Библиотеката беше едно от първите места в София с достъп до Интернет, с многобройни справочници, вестници и списания. След затварянето на Американския център през 2004 година, със същата отдаденост тя участва в създаването, организирането и подреждането на новия Американски център в Столична библиотека, за да не бъдат българските читатели лишени от достъп до това, което ги интересува.

Така и ще я помним всички, които сме работили с нея. Посветена на работата, на хората, с които работи, до последно.

Млада Тодорова

Приносът на Снежана Янева за значими проекти за развитието на българските библиотеки и библиотечни специалисти

От проф. дн Таня Тодорова – Университет по библиотекознание и информационни технологии

На 07.03.2021 г. се проведе Академичен учебен час в рамките на дисциплината „Библиотечни асоциации“, с лектор проф. дн Таня Тодорова, в магистърска програма „Библиотечно-информационен и културен мениджмънт“, посветен на делото на българския библиотечен лидер Снежана Янева, Председател на ББИА (2012 – 2019).