Архив

Спомени на личности

Важни са хората, Красимира Няголова - РБ „Партениий Павлович“ – Силистра

В телефона ми личният ѝ номер е записан с името Снежка Янева. Знаех, че винаги мога да звънна и да разчитам на нея за съвет – професионален или личен. Въпреки че много дълго мислех заслужава ли си да ѝ звънна, тя винаги имаше много работа, трябваше ли да я занимавам и аз. Но всеки разговор беше изпълнен с топлина, с лично отношение и с подкрепа.

 

Спомен от Цветелина Войчева, библиотекар

В живота ни се появяват хора и събития, без които той не би могъл да бъде изживян по начина, по който е и това не бихме били ние самите като хора и личности. Така се формираме, развиваме и заявяваме на света, че ни има. Благодарение на усилията на Снежа и подкрепата на Посолството на САЩ у нас, за мен е чест и удоволствие да съм част от системата на американските центрове в България от 2008 г. Работя в първия създаден в страната ни през 2004 г. при Регионална библиотека „Пенчо Славейков” – Варна, който и днес е най-модерното и ергономично оборудвано място в институцията. Американската читалня е притегателен център за всички с интерес към американската история, култура, изкуство, литература и език, с признато място е сред местната общност и различен профил на потребители – специалисти, студенти, ученици, деца. Това е мястото в библиотеката, където се прилагат най-съвременните и иновативни библиотечни практики и подходи на работа.

 

Спомен от Камелия Конева, библиотекар

Спомен от Камелия Конева, библиотекар

Познавам Снежана от 2004-та година. По това време аз бях един от библиотекарите в проект ABLE *, а тя беше Директор на ИРЦ при Посолството на САЩ в София. Срещнахме се във връзка с предстоящото пътуване до САЩ. Впечатли ме с нейния ентусиазъм и способността й да предава положителен заряд на хората около нея. Тогава не знаех, че е инициатор на българското участие в международната програма на Американската библиотечна асоциация Sister Libraries и проекта за библиотечен обмен между САЩ и България. Разбрах го по-късно, в процеса на работа. Тези, които познават Снежа, ще разберат защо. Тя беше в основата на много инициативи и техен двигател, но обикновено заставаше на преден план само където и когато беше необходимо. Хората около нея имаха безгранични шансове за професионална изява. 

 

Спомен от д-р Сузана Виейра

професор по международно право, Бразилия

(със съкращения)

През 2012 година Генералната конференция на Международната Правна Асоциация (International Law Association) се състоя в София. Сестрата на Снежана, моята колежка д-р Емилия Янева, професор в САЩ (...) успя да пристигне едва в последните дни на конференцията и Снежа ми направи незабрамим подарък, като ме посрещна на аерогарата, настани ме в най-хубавия хотел в столицата и ми показа София, а след конференцията двете сестри ме разведоха из България.

 

Млада Тодорова, колежка от Посолството на САЩ в България си спомня...

 70-години от рождението на Снежана Янева

Бях на работа в старата сграда на посолството на ул. Съборна, срещу сградата на БНБ, и един ден мернах Снежана Янева в библиотеката. Било е около март 1993, преди 29 години. Познавах я бегло от преди, но не знаех с какво се занимава. Оказа се, че идва от позиция на директор на библиотеката на Софийския университет и постъпва като директор на библиотеката на посолството. Предишната година е била на специализация в университета в Урбана Шампейн в Щатите, близо до Чикаго в щата Илинойс. Библиотеката беше в едно помещение примерно 5 на 5 метра, с няколко рафта книги, изглеждаше като малко по-голям хол в апартамент с частна библиотека. Това бяха последните дни в тази сграда. Предстоеше преместване на библиотеката и на целия отдел на ул. Витоша 18.
Откриването на новия Американски център беше определено за 24 май. В помещенията, предоставени от общината, кипеше ремонт. Долният етаж беше определен за обществена библиотека със свободен достъп, до него беше и огромен салон за кинопрожекции. Снежана беше душата на библиотеката.

Embassy1

                                           1993 г.

Помещенията бяха застлани с хубави зелени мокети. Доставени бяха красиви рафтове от светло дърво, големи маси и столове за читателите, стойки за вестници, каквито бяхме виждали само по филмите. Книгите от старата библиотека бяха опаковани, пристигнаха и много нови книги. Особено впечатляващи бяха за мен огромните справочници за американските университети, напечатани на тънка хартия. Мога да кажа, че всичко това мина през ръцете на Снежа. Тя лично разопакова всички кашони с книги, подреждаше и пренареждаше ги по рафтовете.

Embassy2

 

Всичко беше готово за деня на откриването, очакваше се дъжд и специално бяха купени чадъри за официалните лица. Улица Карниградска беше затворена и издигнаха трибуна. По време на речите заваля и скоро всички влязоха за коктейла в кинозалата, имаше и американска певица. По едно време някой ме извика да отида в библиотеката. От остъклението на тавана шуртеше вода. Разбира се, Снежа беше вече там, дойдоха още 2-3 колеги. Започна се преместване на книгите, носехме кофи и парцали. Всичко беше спасено, не можахме да покажем библиотеката на гостите. Но в продължение на 11 години след това библиотеката беше едно от любимите места на българските читатели.

Embassy3

                                           1993 г. Библиотеката вече работи.

Embassy4

                                           1994 г. С RLO Stephen Millinger. Библиотеката получава Интернет връзка.

Embassy5

                                         1996 г. Посланик Bohlen и PAO Plotkin - прерязване лентата за Интернет сайта на Посолството.

Както от първия ден, така и след това всичко минаваше през ръцете на Снежа. Библиотеката беше едно от първите места в София с достъп до Интернет, с многобройни справочници, вестници и списания. След затварянето на Американския център през 2004 година, със същата отдаденост тя участва в създаването, организирането и подреждането на новия Американски център в Столична библиотека, за да не бъдат българските читатели лишени от достъп до това, което ги интересува.

Така и ще я помним всички, които сме работили с нея. Посветена на работата, на хората, с които работи, до последно.

Млада Тодорова