70-години от рождението на Снежана Янева
Бях на работа в старата сграда на посолството на ул. Съборна, срещу сградата на БНБ, и един ден мернах Снежана Янева в библиотеката. Било е около март 1993, преди 29 години. Познавах я бегло от преди, но не знаех с какво се занимава. Оказа се, че идва от позиция на директор на библиотеката на Софийския университет и постъпва като директор на библиотеката на посолството. Предишната година е била на специализация в университета в Урбана Шампейн в Щатите, близо до Чикаго в щата Илинойс. Библиотеката беше в едно помещение примерно 5 на 5 метра, с няколко рафта книги, изглеждаше като малко по-голям хол в апартамент с частна библиотека. Това бяха последните дни в тази сграда. Предстоеше преместване на библиотеката и на целия отдел на ул. Витоша 18.
Откриването на новия Американски център беше определено за 24 май. В помещенията, предоставени от общината, кипеше ремонт. Долният етаж беше определен за обществена библиотека със свободен достъп, до него беше и огромен салон за кинопрожекции. Снежана беше душата на библиотеката.
1993 г.
Помещенията бяха застлани с хубави зелени мокети. Доставени бяха красиви рафтове от светло дърво, големи маси и столове за читателите, стойки за вестници, каквито бяхме виждали само по филмите. Книгите от старата библиотека бяха опаковани, пристигнаха и много нови книги. Особено впечатляващи бяха за мен огромните справочници за американските университети, напечатани на тънка хартия. Мога да кажа, че всичко това мина през ръцете на Снежа. Тя лично разопакова всички кашони с книги, подреждаше и пренареждаше ги по рафтовете.
Всичко беше готово за деня на откриването, очакваше се дъжд и специално бяха купени чадъри за официалните лица. Улица Карниградска беше затворена и издигнаха трибуна. По време на речите заваля и скоро всички влязоха за коктейла в кинозалата, имаше и американска певица. По едно време някой ме извика да отида в библиотеката. От остъклението на тавана шуртеше вода. Разбира се, Снежа беше вече там, дойдоха още 2-3 колеги. Започна се преместване на книгите, носехме кофи и парцали. Всичко беше спасено, не можахме да покажем библиотеката на гостите. Но в продължение на 11 години след това библиотеката беше едно от любимите места на българските читатели.
1993 г. Библиотеката вече работи.
1994 г. С RLO Stephen Millinger. Библиотеката получава Интернет връзка.
1996 г. Посланик Bohlen и PAO Plotkin - прерязване лентата за Интернет сайта на Посолството.
Както от първия ден, така и след това всичко минаваше през ръцете на Снежа. Библиотеката беше едно от първите места в София с достъп до Интернет, с многобройни справочници, вестници и списания. След затварянето на Американския център през 2004 година, със същата отдаденост тя участва в създаването, организирането и подреждането на новия Американски център в Столична библиотека, за да не бъдат българските читатели лишени от достъп до това, което ги интересува.
Така и ще я помним всички, които сме работили с нея. Посветена на работата, на хората, с които работи, до последно.
Млада Тодорова