Човекът, който промени живота ми...

Анелия Иванова - Директор на РБ „Гео Милев“, Монтана

Не помня кога видях Снежана за първи път… Не помня, кога я видях и за последно… Но я сънувах дни преди Коледа – беше тревожен сън… Снежана Янева промени професионалния ми път, върна ме с енергията си и завидния си професионализъм към библиотеките!

Бях решила в далечната 2005 г. да напусна библиотеката, в която работя, но тогава се появи тя, проекта ABLE и това промени всичко! При съвместната ни работа тя ме мотивираше без и да подозира – да уча повече, да науча отново забравения английски, да работя повече и повече, да остана в библиотеката! Ще я помня винаги когато идваше планирано или не в Монтана, помня я със сериозни и понякога забавни случки. Помня как играхме футбол с отбора на посолството при минус 7 градуса. Помня я как плакахме и се смеехме после когато падна тавана на фоайето два дни преди да посрещнем американския посланик при нас. Помня я в един хотел в Бостън как ми се караше, че не съм била достатъчно организирана. Помня я в нашата библиотека, когато ненадейно дойде, а ние се опитвахме да унищожим едно гнездо на оси с водна струя. Помня как трябваше с нея да работим точно и прецизно! Помня я през 2018 г. на форума на Глобални когато кротко седеше на едно диванче заради болните, но неуморни крака. Седеше кротко, а на мен ми се виждаше като исполин – вселена от енергия, идеи, сила и непреклонност пред трудностите! Тогава се прибрах вкъщи и мислих за нея дълго време. Чухме се по телефона. Мислех си, че имам сила да ѝ вдъхна и аз кураж – защо не…. Снежана е моето вдъхновение, моят пример за силна, последователна и успешна дама! А как ме впечатляваше увереността ѝ, обраното поведение, липсата и на грам суетност, мащабите на работата ѝ и отговорностите ѝ! Понякога дори тайно си мечтаех да съм като нея! Снежана за мен е легенда в живота на българските библиотеки! Тя създаде една ера, един период, в който се събра много енергия, много успехи и тотално промени визията за нас и обществото! Сега я няма вече сред нас. Но нали и най-красивите и ярки звезди понякога угасват и остава утехата, че някоя вечер гледайки към небето, ще ми стане много тъжно, но и окриляващо, че я познавах! С дълбок поклон!

Статия от списание ББИА онлайн, брой 1 / 2020 In memoriam