Спомен от България
15 ГОДИНИ НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕЧНА СЕДМИЦА.
Джеймс ЛаРю, 23 май 2021 г.
От 1990 до 2014 година е директор на една от най-успешните и иновативни обществени библиотеки в САЩ в Дъглас Каунти Колорадо. През 2014 година започва кариера като консултант, пише, преподава и изнася публични лекции. От януари 2016 г. до ноември 2018 г. Ларю е Изпълнителен Директор на Службата за Интелектуална свобода на Американската библиотечна асоциация и на Фондация „Свободата да Четем“ . От 2019 г до днес продължава да бъде независим консултант https://www.jlarue.com/home
През 2004 година имах удоволствието да посетя България за първи път като участник в проект на Боб Андерсон (бивш заместник губернатор на щата Айова) и Нанси Болт, по това време щатски библиотекар в Колорадо.
Част от нашата цел беше да предложим семинар за български библиотекари на тема, която по това време все още беше новост в САЩ: библиотеките като центрове за информация и връзки с населението по места. Скоро разбрахме, че ние също можем да научим много от нашите български колеги, чиито богати традиции и памет за култура датираха много по-далече назад във времето в сравнение с нашите.
С Елена Юрченко, тогава Директор на Регионална Библиотека „Дора Габе“ в Добрич и благодарение на Николай, моят преводач, аз успях да се срещна с представители на кметството, Ротари клуба, Българския Червен кръст, Търговската камара и местното начално училище. Имах и много други срещи!
Беше удоволствие да посетя Черноморското крайбрежие и националната библиотека в София. Срещнах се със Снежана Янева, като едно от светилата на библиотечното дело. Нейната изключителна работа като Директор на Информационния център на Американското посолство в София и Председател на Българската Библиотечна и Информационна Асоциация постави началото на първата Национална библиотечна седмица в България.
Тя беше вдъхновен и изцяло посветен застъпник за книжовност и за библиотеките. Нейните усилия не само доведоха до важни стъпки, които поставиха в центъра на вниманието значимостта на библиотеките за Българското общество, но тя създаде и поддържаше множество международни приятелства и връзки за тях.
Аз съм дълбоко опечален да науча, че тя вече не е между нас; и съм дълбоко благодарен че я познавах и имах удоволствието да работя с нея.