Снежана Янева - библиотекар с мисия
доц. д-р Никола Казански (Централна библиотека на БАН)
„Me, poor man, my library
was dukedom large enough”
William Shakespeare The Tempest
Роден съм през 1951 г. в малкия град Свищов и целият ми професионален път е преминал в Централната библиотека на Българската академия на науките, където работя и понастоящем като специалист по международен книгообмен, библиография, библиометрия, наукометрия и културология.
До 1989 г. отговарях за книгообменните връзки със Съединените американски щати и други западни страни (най-обширните в България) и започнах да правя неофициално изследване на влиянието на американската библиотечна теория и практика в България. По онова време това беше, най-меко казано, неприето и направо опасно...
Повод за това ми даде моят баща д-р Рачо Казански, сътрудник на академик Никола Михов и близък приятел на професор Тодор Боров, който ми разказа за емблематичната и единствена (!) публикация на американски библиотечен специалист в България – КОУЛ, Дороти Етиен. Тези, приети от библиотекарските училища в Съединените щати от юли 1938 до юни 1945 г. // Год. ББИ, 1, 1948, с. 346-380.
Заради нея изданието е било забранено, а авторите остракирани...
След 1990 г. продължих тези мои изследвания с фокус върху дейността на фондацията „Отворено общество“ в библиотечното дело в България. Съвсем сбити резултати от тях има в публикацията: Krastev, Dincho and Nikola Kazanski. Democracy and Libraries: Modernizing and Rebuilding Bulgarian Libraries with US Support, 1990–2014. // Library Trends, Vol. 63, # 4, Spring 2015, pp. 756-765.
Неоценима помощ във всички мои изследвания ми оказа именно Снежана Янева, директор на Информационния център на Посолството на САЩ след 1992 г. С нея още от началото намерихме общ език. И аз като нея едва след 1990 можах да се явя свободно на всякакви конкурси в резултат на които специализирах в Британската библиотека, Френската национална библиотека, Европейския университетски институт във Флоренция, Датската национална библиотека, Колежа на Европа в Брюге, Института за международни отношения в Женева, Националната библиотека на Португалия (стипендия от НАТО) и много други.
Това, което ми правеше особено впечатление беше нейна ненатрапваща се компетентност, съчетана с изключителна скромност и неотказна ефикасност – нещо съвсем непривично за моята родна страна, която познавах доста добре и в много лошо и в относително добро време...
Искам да дам само един пример за нашето дългогодишно сътрудничество.
Издирвах информация за знаменит, но абсолютно неизвестен в България, американски библиограф – Аксел Густав Саломон Джоузефсън (Josephson A.G.S. /Aksel Gustav Salomon/ 1860–1944). Имах за него почти всичко с изключение на фотография. Обърнах се към Снежана като последна инстанция, въпреки че знаех нейните всепоглъщащи ангажименти с ББИА и очаквах, че тя може би няма да може да ми отдели нужното внимание. Но, почти веднага, тя ми отговори с една изключителна снимка, която (тук приложена) предлагам да бъде една от емблемите в нейна светла памет. Тя ме предупреди изрично, че трябва да поискам разрешение от Чикагския университет за ползване на тази снимка. Снежана не знаеше, че съм вече неофициален консултант на Конгресната библиотека (на Анжела Кенън) и личен приятел на фантастичния библиотекар Джо Ленкарт от Славянския отдел на Библиотеката на Университета в Чикаго, Илинойс.
А иначе не мога да забравя какво събитие беше за всички нас, библиотекари и потребители, откриването на Американския културен институт (Американски информационен център) в София на бул. Витошка 18 (вход от ул. Кърниградска) в самото начало на 90-те години на ХХ век. Това беше истински прозорец не само към демократичнните западни страни, но и към света изобщо. Тогава още нямаше Интернет и толкова развити информационни технологии, а и България беше в тежък и продължителен финансов колапс.
Но за да се разберат реалните измерения на значението и да се очертаят изключителните мащаби на пионерската дейност на Американския информационен център, чиито двигател и деус екс махина беше на практика Снежана Янева, трябва да направим малък исторически екскурс поради това, че оттогава са минали вече 30 години. Преди промените през 1989 г. поради знанието на множество чужди езици и отличната библиотечна квалификация, която получих от такива учители като Елена Кирова, Божана Божинова-Троянова, Искра Михайлова, Любен Атанасов, Ани Гергова, Зорница Попова, ми беше възложено да осъществявам комплектуването на западна литература за БАН. Помня, че едва след идването на президента на Франция Франсоа Митеран в България през 1989 г. можеше да се ходи сравнително свободно във Френския културен институт, но за посещение в Американската читалня и дума не можеше да става... През 1990 г. започва да работи библиотеката на „Гьоте-институт“, през 1991 възстановява дейността си Британският съвет, а след година беше основан и Американският информационен център. Но докато в първите два се предлагаше свободно литература, аудио и видео материали, то в последния се наблягаше на справочната литература и на методичната дейност, която беше особено необходима на България в новите условия на демокрация и свободна пазарна икономика. Помня откриването на читалнята на Центъра на 31 май 1993 г. Фондът отначало беше около 5 000 тома, а читателите също са били около 5 хиляди. Но за първи път в България имаше най-модерни информационни продукти като базите данни Periodical Abstract on-disc database (библиографски записи и анотации на статии от над 1 000 периодични издания) и General Periodicals on-disc database (пълнотекстови статии от над 300 списания). Има и първата в страната връзка със световната информационна мрежа Интернет, а чрез нея достъп до други американски бази данни. В библиотеката е внедрена и се използва автоматизираната търсеща библиографско-библиотечна система Data-Trek. Тук беше активирана и първата електронна поща с адрес USISE Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Тъй като моята Библиотека на БАН беше една от първите с интернет и е-адрес, то ние имахме възможността да общувахме пряко с Центъра.
В него се провеждаха също така редица семинари за управление и организация на библиотеките с участието на водещи специалисти от САЩ. Провеждаха се видеоконференции с библиотекари от САЩ и България. Специално беше изготвено учебно пособие по английски език за библиотекари в обучителния курс с лектор Лесли Кайлберг от Корпуса на мира. Благодарение на англосаксонската атмосфера в Центъра получих висока оценка на моя първи TOEFL. Главна заслуга за реализацията на обмяната на опит между американските и българските библиотекари и библиотечни институции имаше именно Снежана Янева.
По нейна инициатива се развиха дейности, свързани с установяване на партньорски връзки между публични библиотеки в България и САЩ като „Американско-български проект за библиотечен обмен: Обмен на библиотечен опит“ (съвместен проект с Ресурсния център за международни изследвания в Айова и Държавната библиотека в Колорадо). Идеята беше финансирана от Държавния департамент на САЩ, като са създадени връзки между 18 библиотеки от двете страни. В рамките на проекта бяха реализирани стажове на наши библиотекари в САЩ, обучение на персонала на българските обществени библиотеки за превръщането им в обществени информационни центрове и издаване на учебно пособие по темата.
Особено знаменателен, лично за мен, беше 5 май 1995 г. когато в Американския център се проведе семинар с основен лектор проф. Марианна Такс Чолдин, директор на Мортенсоновия център за международни библиотечни програми към Университета на щата Илинойс, на тема „Библиотечните колекции, достъп до информацията и интелектуалната свобода“. Нейната тема допълни и разшири семинара по отношение на въпроси, които имат отношение към цензурата и библиотеките. Тя разказа как интересът ѝ към темата за цензурата в СССР и бившите социалистически страни възникнал след едно посещение в Съветския Съюз (водена от любов към руската култура), когато още на влизане митничарите конфискували книгите и списанията, които носела... Това се оказа особено актуално в България, където тепърва трябваше да третираме така наречените „закрити“ и „специални“ фондове, където се съхраняваше инкриминираната литература... Няма да забравя представянето, което Снежана направи на тази толкова щекотлива тема, свързана с множество проблеми от професионален и общочовешки характер. Придобитото кnow-how от този семинар ми помогна много за презентацията на цензурата в България по време на специализациите ми в Британската библиотека и във Френската национална библиотека.
Снежана е сред малцината представители на България при откриването на Bibliotheca Alexandrina (новата Александрийска библиотека) през 2002 година. Преди това е сред инициаторите за създаването на обществото „Приятели на Александрийската библиотека”. Така, още тогава, се подготвя почвата, за да може президентът Петър Стоянов да стане член на нейното настоятелство през 2016 г.
Възможностите на Снежана като ренесансова личност се изявиха напълно като Председател на Българската библиотечно-информационна асоциация. Няма да се спирам на всички нейни постижения на този пост, които сигурно са добре известни на колегите и на обществеността. Само ще споделя как, на поредното представяне на даден успешен проект, в неформален разговор с мен тя споделяше, дори в шеговита форма, своите дълбоки впечатления от дългогодишното ѝ общуване с американската библиотечна теория и практика. Това бяха за мен безценни уроци, които ще запомня за цял живот.
Тя беше библиотекар с мисия, която изпълни в голяма степен, въпреки че можеше да направи още много...
Никога не съм бил от близкия кръг на Снежана, нито съм имал толкова много контакти, колкото други мои колеги, но все пак никога няма да забравя божествения вкус на палачинковата торта, с която тя ни гощаваше по време на семинарите и форумите в Американския център в София, където тя беше идеен вдъхновител, организатор, водещ, изпълнител, домакиня или просто жрица на нашите библиотечни тайнства.
Нека винаги да я помним такава...
На снимката: Aksel Gustav Salomon
На снимката: Crerar Library Staff