Спомен от Емилия Милкова, народен представител, библиограф, новоизбран Председател на Българската библиотечна и информационна асоциация

(Често си мисля) дали телефонът ми няма да звънне и Снежа да ми каже онова нейно любимо „ Ало, как е Варна?“ Това ни беше като парола. Трябваше да кажа с две думи как съм и от там нататък започваха задачите . Задачи, които тя поднасяше по неин си начин. Всички колеги имат някакъв спомен, нещо което всеки иска да сподели, защото от много години работим заедно и работата се превърна в приятелство. Ние станахме съмишленици – една общност.

Хубавото и много важно е това, което Снежа носеше. За нея нямаше големи и малки библиотеки. Всяка една библиотека за нея бе свещено място; всяка една библиотека за нея е като стая от нейния дом – тя сегрижиш за нея. Всеки един колега в страната имаше нейния телефон и можеше да й звънне по всяко време и да й каже: „Снеже, нямаме парно, какво да правим?“ или „Снеже,не сме купували книги. Може ли да се обадиш, може ли да говориш с кмета?“ Тя беше човекът, който не отказваше помощ на никого.
Тя винаги е казвала, че в който и един град да се намираш, има ли библиотека, значи има място за теб. Тя е като един мохикан на библиотечното дело, но не последен, защото всички ние ще продължим напред. И аз съм от тези колеги, които в ранната 2002 г. участвахме в различни специализации по нейна инициатива, с нейна помощ, за да видим и да променим библиотеките.

Но имаше нещо, което тогава ме шокира. Влизайки в Конгресната библиотека, минавайки презентация, след това среща с колегите от Славянски ръкописи, първата им дума беше като парола „А как е Снежа Янева?“ и си казвам „ И щом в Конгресната библиотека питат лично за Снежа Янева, значи тя е наистина много значима.“ И в този момент, тъй като все още бяхме в много начален етап на нашите отношения, аз си казах „Боже, какъв велик човек, а пък как ни обръща много внимание!“ Но нещата в процеса на работата показаха, че този човек има и голямо сърце.
Важното е това, което Снежа правеше за библиотеките и най-вече това, което тямного пъти е казвала , че не бива да забравяме за хората, които ползват библиотеките. Защото е важно (библиотеката) да стига до всеки един гражданин.Всичко, което Снежа правеше, тя го правеше със сърце и любов. Сигурно ни гледа отгоре и знам, че ако тръгна по грешен път, 100 на 100 със своя глас ще ни каже, че не е правилно. Но мисля, че всички ние сме дълбоко уверени в това, че библиотеките имат нужда от любов и знание и с това, което тя ни е показала и научила, ние ще продължим напред.