Спомен от Елица Баракова, Изпълнителен директор на Фондация BCause

„Альоо!“ – сигурно цяла България разпознаваше веднага с кого говори след този специфичен телефонен поздрав, произнесен с меко л и въпросителен край. Така започваше обажданията си Снежа Янева и веднага следваше конкретен въпрос, молба, предложение – за някоя библиотека, естествено. Не съм сигурна кога се запознахме – чрез Михаил Бояджиев, наш общ колега (в посолството и във фондацията), но вероятно е било, за да помогнем някое дарение да стигне до някоя библиотека. Компютри за Русе, изложба в София... нещо такова ще да е било. Веднага ме спечели с ориентацията си към намиране на решение. Проблеми – много, затова решенията са наистина ценни. Снежана Янева правеше каквото може, за да реши каквото може. Доста по-късно си дадох сметка колко много решения е намерила и какъв е бил размахът на дейността й.

Май беше през 2018, когато обсъждахме с нея набирането на дарения за библиотеките в България и САЩ. На 40тата минута – тези разговори никога не бяха къси – бяхме изговорили много за нуждите на библиотеките и кои са дейностите, привлекателни за дарители; за дарителските платформи, за това как да стане кампанията, с кого, кога .. Вече беше приключил проект, в който Фондация „Глобални библиотеки България“ ни беше поканила и в който аз и колегата Людмила Атанасова се срещнахме с библиотекари от 4 региона на страната. Този проект събуди в мен много детски спомени и чувства – за първото ми посещение в училищната библиотека, за участието ми като дете в градска викторина за сливенското читалище и библиотека „Зора“, за работата ми доста по-късно като учител по английски език в същото читалище. Накратко, обичам читалищата и обичам и хората, които работят в тях. Та в този проект обучавахме по набиране на средства местните хора и със Спаска Тарандова обиколихме област Враца, Кърджали, Хасково и Разград и се срещахме с библиотекарите там –почти всички в проекта бяха жени, впечатляващи с дисциплина и ученолюбие (всички) и местен активизъм (много). Библиотеките разполагат с много активи, знания по разнообразни и съвременни теми, отлична репутация и местните дарители могат да намерят на тяхна територия проекти и решения на най-различни проблеми, към които могат да се присъединят.  И днес вярвам, че библиотеките могат да получават много повече дарения и то не само в книги и че, от височината на дарителските традиции, които техните институции представляват, хората, които работят там трябва да бъдат уверени, искащи, горди. Мисля, че и Снежа се отнасяше така към библиотеките – виждаше в тях не проблемите, а бъдещето, което могат да имат, което трябва да имат.

Съжалявам, че не успяхме заедно да отворим дарителска пътека за българите от чужбина, да се докосват и подкрепят библиотеките днес – едновременно традиционни и модерни (някои, а може всички!), докосващи детските спомени, но и способни да създават нови за деца и възрастни. Възможностите още са пред нас и искам библиотекарите да знаят, че винаги са добре дошли за съвет и помощ при мен.

Спомням си как Снежа вървеше сред делегатите на големите конференции, които ФГББ организира – как се спира и говори с всички – и официални гости, и делегати от малки читалища, как всички искат да говорят с нея. Наблюдавала съм го, но по-късно си дадох сметка какво означава това и колко хора са разчитали на нейните думи и действия. И сега си я представям как се движи бавно, носи се като кораб в познати води. В нейните води!