доц. д-р Никола Р. Казански

Централна библиотека на БАН

„Снежана Янева е национално съкровище на България”

Джон Рос Байърли, посланик на САЩ в България

Българите често се мятат между две крайности – униние от превратностите на съдбата на една малка нация и гордост от титаните на националния дух като отците Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, дякон Васил Левски, Христо Ботев и много други будители. Но след националните катастрофи и тоталитаризма през миналия век настъпва поредното разочарование в постигането на националните идеали. 

Често казват, че вече не могат да се появят такива апостоли като през Българското Възраждане (наречено „чудото на XIX век”) защото има много обективни и субективни обстоятелство това да не се случи.  Но такива винаги се появяват и то не непременно на такива „ефектни” поприща като бойното поле, политиката или вярата. 

Ще си позволим да припомним за скромните, но неуморни, труженици на библиотечната нива, които биха правили чест и на най-развитите държави.

Общоизвестно е, че библиотеките са най-важният символ за духовното величие на всяка цивилизация. От Александрийската библиотека (хранител на класическата антична цивилизация) и библиотеката на Китайската империя до Папската библиотека в Рим и националните библиотеки на Франция, Англия, САЩ и други държави. Всички те са били изграждани и поддържани от елита на тези общества. 

По-различно е положението в България. Поради известни фатални исторически обстоятелства тук всичко започва от нулата. След падането под византийско владичество и особено след османското иго на практика почти всички писмени паметници са унищожени или изгубени. През този дълъг период от страната са изнесени над 3000 ценни ръкописа, известна част от които (в по-късни преписи) сега се намират в Русия, Украйна, Молдова и Румъния, както и във Ватикана.

През 1856 г. група патриотични свищовски граждани основават Първото българско читалище с библиотека. По-късно идват библиотеката на Българската академия на науките, Народната библиотека и библиотеката на Софийския университет. Но всички те са несравнимо по-малки и бедни в сравнение със своите европейски и световни посестрими. И тогава се появява първият апостол на библиотеките и биоблиографията в България в лицето на габровеца Никола В. Михов (1877-1962), който по-късно съвсем заслужено е избран и за академик. Няма да се спирам върху неговата забележителна дейност, но ще кажа, че това е първото известно име на българин в световното библиотечно-библиографско дело. Неговият ученик, ломчанинът професор Тодор Боров(1901-1993), достойно продължава неговото дело и заедно с своите възпитаници и следовници успява да издигне българските  библиотеки и библиография на европейско и световно равнище. 

Това показва, че появата в наше време на такава видна библиотечна деятелка и будителка като Снежана Янева (1952-2019) не идва случайно... След демократичните промени в България (1990-) страната разполага с едни от най-квалифицираните кадри особено в големите публични и научни библиотеки. Но настъпилият финансов колапс на държавата се отразява изключително отрицателно именно на библиотеките. Все пак Фондация „Отворено общество” влага няколко милиона долара в развитието на българските библиотеки, но те са съвсем недостатъчни за наваксване на технологичното им изоставане. 

Успоредно с това се разгръща пионерската дейност на Американския информационен център, открит в София през 1993. В него главно действащо лице е именно Снежана Янева, която е заела тази престижна длъжност след открит и свободен конкурс. Още от самото начало той става лаборатория за свободен достъп в България до най-модерните информационни технологии като автоматизираната търсеща библиографско-библиотечна система Data-Trek. Тук е първият достъп и до американски информационни бази данни като Periodical Abstract on-disc database (библиографски записи и анотации на статии от над 1 000 периодични издания) и General Periodicals on-disc database (пълнотекстови статии от над 300 списания). Има и първата в страната връзка със световната информационна мрежа Интернет, а чрез нея достъп до други световни бази данни. Особено полезни са курсовете по английски за библиотекари и лекциите на изтъкнати специалисти от САЩ.  След 1999 г. фондация „Отворено общество” внезапно прекратява напълно своята библиотечна програма. Именно тогава се откроява ясно ролята на Снежана Янева като двигател на обновяването на българските библиотеки чрез съчетаване на традициите с водещите световни практики. Нейната концепция е най-доброто от света да достигне чрез модернизирани библиотеки до най-много хора -деца, млади и възрастни във всяко населено място у нас.

Особено значение в това отношение има проектът за библиотечен обмен със САЩ (American-Bulgarian Library Exchange – ABLE) и на-вече изключителният по своите мащаби проект като „Glob@l Libraries – Bulgaria” на Фондацията „Бил и Мелинда Гейтс”, тъй като в САЩ от десетилетия събират най-добрия световен библиотечен опит и го прилагат в съчетание с най-новите съвременни технологии, които бързо достигат до хората.

Истинските измерения на апостолското дело на Снежана Янева стават особено ярки след избора ѝ за Председател на ББИА и Председател на Настоятелството на Фондация „Глобални Библиотеки – България“ Но и преди това тя има огромни заслуги за много други начинания като участието на България в новата Александрийска библиотека и Националната библиотечна седмица. Под нейно пряко ръководство беше осъществено създаването на мрежа от 14 Американски центрове и кътове в обществени библиотеки в цялата страна, за да достигне навсякъде достоверна информация и идеи за дигитализации. Особено насърчава библиотеките да работят с децата и да подпомагат детското четене чрез интерактивната компютърна програма Early Literacy Station (ELS) и роботизирани играчки, които развиват ранни дигитални умения. Тя самата чете от 4-годишна възраст.

Благодарение на нейните усилия ББИА повишава своя авторитет в международен план и създава трайни контакти с ALA (American Library Association), асоциацията LIBER (Ligue des Bibliothèques Européennes de Recherche – Association of European Research Libraries), Националната комисия за ЮНЕСКО и много други. По нейна инициатива София става домакин на заседанието на Управителния Съвет на EBLIDA (European Bureau of Library, Information and Documentation Associations) през февруари 2018 г. На него е приета Софийската декларация за авторските права в единния дигитален пазар на Европейския съюз, съвместно от УС на ЕБЛИДА и УС на ББИА.

Цялостната дейност на Снежана Янева през периода на демократичните промени в България е от изключително значение за развитието на библиотеките в страната. Всички нейни успешни усилия бяха в полза на българската култура без да поиска или получи нещо за себе си в замяна. Нещо повече, тя проправяше път за другите си колеги, грижеше се те да бъдат своевременно признати и заслужено възнаградени.

Не мога да не се спра и на личностните аспекти на нейното дело. Подобно на академик Никола Михов и на Маргарита Димчевска (1892-1983, почетен гост на Конгресната библиотека в 1930), Снежана Янева загърбва всички примамливи възможности за професионално издигане и материално замогване в чужбина и посвещава усилията си на патриотичните идеали на българската книжовнст и култура. 

Каквото и да се каже за приноса на Снежана Янева, за развитието и напредъка на библиотеките в България през последните 30 години, то винаги ще бъде малко и най-вече непълно. Тя беше библиотекар с мисия, която изпълни в голяма степен, въпреки че можеше да направи още твърде много...

Пътуващата изложба „Традиции, иновации, лидерство с ум и сърце”, разказва делото на Снежана Янева и за значението му за българската книжовност и култура. Тя е създадена по инициатива на Регионална народна библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново. На 15 големи пана се  проследява хронологично живота и дейността на един вдъхновен лидер, работещ на обществени начала, който обединява цялата българска библиотечна общност с цел да демократизира и модернизира библиотеките, съчетавайки традициите с най-добрите световни практики. Изложбата беше представена в Университета по библиотекознание и информационни технологии от 15 до 19 май 2023 г. Според проф. Александра Куманова, ръководител на Студентското научно общество в УниБИТ: „Изложбата в памет на Снежана Янева предизвика огромен интерес. Гостите бяха над 300“. Преди това Изложбата е гостувала в Добрич, а по-късно ще бъде показана в Стара Загора, Пловдив, Ловеч, София и другаде в страната. Тя е една от многобройните инициативи, свързани с Мемориалния фонд „Снежана Янева“, който събира спомени и архив за нейното дело.

Всички ние имаме голям дълг към нея и трябва винаги да си я спомняме с признателност и преклонение.

Нека всички бъдем почитатели и последователи на будителското дело на Снежана Янева – този Апостол на библиотеките, книжовността, културата и духовната светлина!