Спомен от Росица Петрова - Василева, Директор на Регионална библиотека "Сава Доброплодни" - Сливен

Спомен от Росица Петрова - Василева, Директор на Регионална библиотека "Сава Доброплодни" - Сливен

Уважаема г-жо Янева,

Казват, че на Задушница духовете на нашите близки и приятели ни посещават на земята, а ние, живите, си припомняме хубавите моменти заедно, доброто, което са сторили и мечтите и идеите им, които са ни предали да следваме.

Днес, на Задушница, се върнах в спомените си за Вашата сестра Снежана Янева. За хубавите ни моменти заедно, за споделените идеи, за емоционалните срещи. Аз не съм била от нейния най-близък приятелски кръг, не се срещахме често, но често разговаряхме, тъй като участвахме в общи работни групи и експертни съвети към МК, имахме сходни виждания по важни професионални въпроси, споделяхме и някои различни виждания, но тя приемаше и аргументите на инакомислещите, което не се случва често в нашата общност.

Винаги ме е впечатлявала енергията и ентусиазма на Снежана, нейната настойчивост и упоритост, с които тя се впускаше в безкрайните „битки” за създаване на законова и нормативна среда за нормалното функциониране на библиотеките в България, за привличане на средства за тяхното модернизиране и автоматизиране на основните им дейности и предлагане на нови услуги за общността, така, че да бъдат конкурентни в новия информационен век.

С високата си ерудиция и професионализъм, с новаторските си идеи, години наред Снежана беше лицето на библиотечната общност в България.

Много са приносите й за развитието на библиотеките в страната, но за мен по-същественото е, че тя беше всеотдайна и отдадена на каузата си без да търси лични облаги. Трудно ще се намери след нея такава силна и в същото време чиста в морално отношение личност, която да обединява гилдията около общите цели.

Днес, малко повече от година след смъртта на Снежана Янева, пред очите ми като живо е нейното усмихнато и одухотворено лице. Такова, каквото е запечатано и на две снимки от архива на библиотеката от нейно посещение в Сливен на 29 ноември 2012г. Събитието е Регионален форум на тема „Иновативни практики за стимулиране на детското четене”. Снежана представи опита на американските библиотеки за подпомагане на детското четене чрез програмата Earliy Literacy Station /ELS/ и връчи като дарение на нашата библиотека компютър и специализиран софтуер с модулите на програмата, който се ползва и днес и е любимо място за малките ни читатели, изучаващи английски език. Сигурна съм, че нейният дух витае и в компютърните зали изградени по програма „Глобални библиотеки”-България, че някъде отгоре следи с усмивка и забавните уроци по програмиране с роботите Финч, радва се на всяко следващо издание на Националния фестивал на детската книга, който подготвяме всяка година с много любов и вдъхновение, както и на другите наши инициативи.

2012 11 28 Regional meeting 1
Днес Снежана ми липсва като човек, с който можеш да споделяш идеи и планове, да получиш професионална и приятелска подкрепа, но съм и вътрешно удовлетворена, че успях да засвидетелствам уважението си към нея и нейните усилия да се бори и да променя библиотечната ни система. На XX Национален фестивал на детската книга /Сливен, 8-10 май 2018г./, по повод юбилея, Снежана беше измежду двадесетте личности, които бяха отличени с почетна грамота и юбилейна пластика за най-голям принос за организацията, провеждането и популяризирането на фестивала. Надявам се, че сме я направили щастлива с този наш жест на признание.

Снежана Янева направи много за развитието на библиотеките в България. Тепърва ще се преосмисля нейния огромен принос.

Днес, на Задушница, си спомних отново за Снежана и спомените стоплиха сърцето ми и ме заредиха с нова енергия да следвам хубавите идеи, които сме споделяли. Мир на душата й!

Росица Петрова - Василева