Писмо до Снежи от Елена

Д-р Елена Коева - Юрченко, Директор на Библиотечно-информационен комплекс на Висше училище по мениджмънт

Добро утро, Снежко!

Моля те да ми простиш! Научих много късно, че си напуснала нашия свят. Вероятно защото и аз като теб не обичам да се разхождам в социалните мрежи. Веднага запалих свещичка и помолих светлината да те открие някъде в Космоса. Тогава не знаех, че на 10 декември 2020 г. твои приятели ще нарекат на твое име звезда в съзвездието "Орион".
Не ти писах на 26 декември миналата година, а ти пиша непосредствено преди 8 март, защото за мен остава важна датата на твоя рожден ден.

Скъпа Снежи, последният ни разговор по телефона беше през ноември 2019 г. Нищо не ми каза за болестта. Дано не си страдала от силни болки! През всичките години на нашето познанство много рядко си споделяла за здравословните си проблеми и винаги някак с насмешка си ги игнорирала. Винаги имаше мечти, идеи и планове за това какво още можеш да направиш в професионален план. За себе си време за лекари нямаше, но помагаше на много хора да стигнат до точния за техния здравословен проблем доктор. Ти си сред малкото истински алтруисти, които познавам.
Когато сестра ти ми се обади по телефона, аз почти си загубих гласа от вълнение. Не мога да говоря за теб в минало време, Снежи. В моя живот ти оставаш завинаги тук и сега. Благодарна съм на силите, които ни срещнаха. Благодарна съм, че те познавам! Научи ме на много неща – и в професионален , и в личен план. Ти провокира у мен още по-силен кураж да работя докрай за идеите, в които вярвам. На това се дължат много от най-добрите мои професионални постижения. И не ме провокира с убеждения, а с подкрепа. Не с формалното „ами, опитай“, а чрез конструктивно обсъждане, директна и обективна критика, пълноценни съвети и конкретно съдействие за реализирането на щурите ми понякога идеи. И най-важното – с безкрайно търпение, търпение някак невидимо, толкова специфично, че само хората, които те познават добре, могат да го оценят.
Твоята сила е в професионалните знания, познаването българската и световната библиотечно-информационна среда, познаването в дълбочина на професионалните проблеми и личностните особености на професионалната общност, в доверието, което имат към теб български и чуждестранни библиотечно-информационни специалисти, включително и лидери на библиотечно-информационните среди в различни страни.
Ти знаеш, че много време отделих да пиша моята докторска дисертация. В нея предлагам нов модел за библиотечно-информационно осигуряване в Добрич. Той бе високо оценен от изказалите се на предварителната защита преподаватели от УниБИТ, от научното жури и много колеги по време на публичната защита на дисертацията. Този модел се базира до голяма степен и на наученото по време на участието ми в Международната програма „Информационен мениджмънт и библиотекознание“ в САЩ през 2002 г. Това участие дължа в най-голяма степен на теб.
Скъпа Снежи, говорила съм и продължавам да си говоря с теб за хиляди неща. И мога да те попитам хиляди пъти „Помниш ли, Снежи, когато…?“ И бих могла да ти напомня за наши различни общи дела, за наши срещи и разговори с различни хора – библиотекари, кметове, дейци на културата, политици и други. Помня с какво уважение общуваха с теб американските ни колеги, с които се срещахме в програмата „Sister libraries“, както в САЩ, така и в България. Помня с какъв респект разговаряха с теб Джейми ЛаРу и Нанси Болт, например. С респект, но, но най-вече с доверие – колегиално и лично.
Искам да ти кажа, че един от най-паметните за мен моменти в моята професионална кариера е свързан с теб. Бяхме една до друга на една сцена в Конгресния център на Атланта, Джорджия, по време на среща с международните гости на Годишната конференция на ALA и подписахме заедно International Trademark Use Agreement – документа, предоставящ право на нашия Съюз на библиотечните и информационни специалисти да ползват логото на кампанията “@your library”. Това всъщност е документът за присъединяването на СБИР към тази световна кампания на Американската библиотечна асоциация, подкрепена и от Международната федерация на библиотечните асоциации. Колко много даде на българските обществени библиотеки кампанията в подкрепа на българските библиотеки, която стартира в моята библиотека в Добрич през есента на 2002 г. с логото на български език @вашата библиотека.
Снежко, спомняш си моя колега Ертан Гелдиев, който също специализира в САЩ, но в програма ABLE. Ти знаеш, че от лятото на 2005 г. насам ние работим заедно за Висше училище по мениджмънт. Понякога си говорим за теб. Не само с добро, а с възхищение. Ертан подготвя докторската си дисертация и вярвам, че част от куража му е дошъл от натрупания опит и невероятните резултати, които сме имали заедно. Сигурно помниш как в старата сграда на Посолството на САЩ с него представихме първия електронен каталог на обществена библиотека в Интернет, каталога на Библиотека „Дора Габе“.
Във ВУМ пазим снимките от посещенията на много гости от Посолството на САЩ в България – посланиците Джон Байърли и Ерик Рубин, културни и други аташета, съветници. Тези посещения бяха възможни благодарение на теб. Вярвам, че моите колеги и нашите студенти, включително и много чуждестранни, както и много граждани, които имаха шанса да се срещнат с тези дипломати, ще помнят винаги разговорите с тях.
И преди да завърша, Снежи, помниш ли как изградихме Сдружение „Американски опит за библиотеките? Негови учредители станаха 20 български библиотечно-информационни специалисти, участвали в програми за образователен обмен на Държавния департамент на САЩ. Това се случи в Разград на моя рожден ден и аз още пазя подаръците, които получих. Какъв път изминахме, за да има във времето нашата гилдия толкова много нови възможности? Съжалявам, че идеята не се разви пълноценно – така, както го искахме тогава. Но нещата са в ръцете на ново поколение библиотечно-информационни специалисти и съм убедена, че и ти като мен вярват в бъдещето, което върви към нас с огромна скорост.
И моля те, скъпа Снежи, не забравяй – ти си в сърцето ми като един от най-близките ми по дух хора. Винаги си добре дошла в мислите и в сънищата ми! Знай, че ти си и в моето бъдеще толкова жива, колкото си в моето настояще.
Желая на душата ти удволетворение от извървяния земен път! Желая свобода на духа ти и в другия свят!

С дълбоко уважение и обич,

Елена Коева-Юрченко
Гр. Добрич